Седмокласникът Георги Стоев от ОУ “Ангел Кънчев“ в Асеновград бе награден с отличие в Националния детски конкурс за детска приказка „Ще ти разкажа приказка“. Любовта към литературата пробужда желание в Георги да участва, без да има каквито и да е очаквания за призово място. Участва, защото обича да изразява своето творческо въображение посредство писането на различни литературни творби. Написаната от него приказка със заглавие „ Шах и мат“ му носи отличие. Идеята за сюжета на приказката открива в играта на шах, на която  играят с неговата баба, когато Георги е по-малък. Момчето сподели, че иска да стане адвокат или нотариус. Мечтае да печели парите си с честен труд и да помага на хора в нужда. Георги се радва на пълната подкрепа на неговия учител по български език и литература Елена Кирова. Тя сподели, че възпитаникът й е прекрасно момче и заслужава това отличие. То действа и на другите ученици мотивиращо да четат повече и да искат да творят нещо свое. Важно е да се развива свободата на децата да изразяват себе си, сподели още госпожа Кирова. Репортаж можете да видите на следния линк: https://tvsat.bg/shows/dnevnik/dnevni7k-17-01-2025/

Приказката „Шах и мат“ 

Имало едно момче, което харесвало да се разхожда и да спортува. Името му било Богдан. Той имал кафява коса и черни изразителни очи. Среден на ръст, облечен в син спортен екип. Богдан бил от обикновено семейство. Баща му се занимавал с животновъдство, а майка му била шивачка. Те се трудeли от ранни зори до късна вечер, за да се издържат и осигурят добро бъдеще за сина си. Любимото нещо на Богдан било да играе шах с баща си, когато той имал време. Това бил техният специален момент. Момчето нямало много приятели, защото повечето били завладени от скъпите си телефони, той не можел да си ги позволи. След училище той отивал да се разхожда сам. Един ден, както обичайно, Богдан си правел разходка в парка. Времето било доста мрачно и нямало почти никой навън. От нищото се чул глас, който казал:
-Момче, ела насам!
Богдан се сепнал, огледал се и видял един възрастен мъж с много дълга бяла брада и
пронизващи сини очи да стои сам до една шахматна дъска. Старецът бил облечен доста странно, което грабнало интереса на момчето.
-Защо ме викаш и кой си ти?
Недоверчиво попитал Богдан.
-Не се страхувай! Аз просто си търся някого, с когото да направим една игра на шах.Ти изглеждаш умно момче и реших, че ще ме удостоиш с тази чест.
Поколебал се Богдан , но си казал какво пък толкова, сигурно и той е самотен като мен.
-Добре, идвам ,но да знаеш , че съм много добър и никой досега не ме е побеждавал.
-Ха- ха- ха ! Ела, ще те видим! Засмял се старецът.
И така двамата започнали своята игра. Минали часове ,а те играели унесено, без да
забележат, че навън започнало да се смрачава.
-Олеле! Закъснявам за вечеря, родителите ми ще се тревожат.
Уплашено хукнало момчето да се прибира.
-Боги, не си довършихме играта.
Извикал старецът след него.
Момчето се прибрало вкъщи ,извинило се за закъснението на своите родители и седнало с тях да вечерят . След това майка му и баща му били толкова уморени, че направо заспали. Богдан пък имал домашно по математика,което трябвал да представи утре. Стоейки в стаята си и размишлявайки върху задачите, той чул тропане на прозореца. Отворил го да види какво става, а през него влязло едно момиче-горе-долу на неговата възраст, с дълга жълто-синя коса, сини очи и странен бял ключ на врата.
-Здравей, аз съм Лия .
-Какво правиш тук, аз не те познавам ?
Слисано отговорил Богдан.
-Знаеш ли от колко време те търсим?
Продължило радостно и разпалено да говори момичето.
-Мен ли ?
Още по учудено попитало момчето.
-Теб, разбира се . Днес моя дядо най-после те е открил, а аз те проследих до тук. Нуждаем се от помощта ти.                                                                                   Чакай малко, това сигурно е шега ? Снимате ли ме ?
– Не, Боги !
Изведнъж от нищото пред него се появил старецът, с когото по- рано били играли шах.
-Аз се казвам Шах и съм цар в една далечна страна на име Никескас. Моят брат , който цял живот е таял завист към мен, се съюзи с тъмна сила и завзе моето царство, заедно с това в плен на тъмната магия остана моят народ и моето семейство. С помощта на една добра фея, успяхме да се спасим само аз и внучката ми Лия . Затворени сме в една ста, която тя е обляла с цялата си бяла магия и ни служи за щит. Използвахме и доста от енергията за пътуване във вашия свят, за да те открием . Ти си ни единствената надежда. Нямаме много време, защото тъмните сили са много силни и отслабват действието на бялата магия.
-Но какво общо имам аз с това, та аз съм само едно момче, какво мога да направя?
-Ти си бил дарен от феята като бебе с ориста да побеждаваш всички на шах. И така само ти можеш да развалиш тъмната магия, която представлява именно самата игра. Има само една уловка.
-Каква?
-Те имат всички черни фигури, а белите сме само аз като цар, феята като царица и ти и Лия като пешки. Но ако не пробваме да победим злия ми брат, той ще завладее и твоя свят заедно със семейството ти. Богдан бил слисан от чутото, но въпреки всичко помислил колко обича света си, природата, своите родители … Събрал смелост и казал:                                                                                                                          – Добре, да го направим тогава! Да смажем злия Мат!
Лия и стареца се зарадвали и казали:
-Да вървим да победим злото.
Долу ги чакала една бяла лимузина, а в нея една прекрасна дама. Качили се те и щом
лимузината потеглила, в мигом изчезнали в един голям вълшебен лабиринт. След като се приземили, Богдан погледнал през прозореца и видял един черен и ужасяващ свят.
-Бързо! Казала Лия.
-Трябва да сложим ключа за да започнем играта.
И всички се запътили към една черна диамантена скала. Лия сложила ключа с белия кристал и мигом се озовали на едно голямо шахматно поле. Белите фигури били само четири, а черните всички шестнадесет, начело с злия цар Мат и черната вещица.
-Ха-ха-ха! Какво виждам тук? Великият цар Шах се изправя срещу мен само с една фея и две хлапета. Това ще бъде най-кратката игра!
Не можел да се спре да се смее злодеят.
-Не бързай да се радваш, Мат! Богдан е най-добрият шахматист и ще ви смажем. Ще ми върнеш всичко, което ми отне.
-Нека тогава играта да започне! Отново с насмешка заповядал Мат.
Играта била дълга, а Боги правел печеливш след печеливш ход. Завладял офицерите,
топовете и единия кон. След това една по една започнали да падат и пешките, без да е дал нито една бяла фигура. На лицето на Мат започнало да се изписва притеснение и ярост. От своята ярост правел грешка след грешка. Останали само той и черната вещица, когато с нейния ход успява да завладее феята.
-Нека ви видим сега? Победоносно рекъл Мат.
Тогава Боги стигнал края на тяхното поле, отново върнал феята в играта, деактивирал черната вещица и обявил шах и мат на злия брат на царя. Така игрището изчезнало, а царството започнало да се завръща. Огряло ярко слънце, всичко се разлистило, напълнило се с плод и радостни хора. Цар Шах и Лия започнали да прегръщат семейството си. Всички благодарили на Боги за проявената голяма смелост.
-Винаги си добре дошъл при нас, Богдане, задължен съм ти за вечни времена!              През сълзи благодарил царят. Феята докоснала Богдан по бузата и той мигом се озовал вкъщи. Така приключило неговото вълнуващо приключение с двойка по математика, но с вълнуващ спор и приятели за цял живот.
Автор: Георги Стоев