И някак във чашите цъфва невинно кокиче,
на повикът древен, оставил следи любовта,
но аз си оставам за тебе всевечно момиче,
а виното днешно припомня за миг младостта.
Това е само част от стиха, спечелил първата награда в поетичния конкурс „Наздравица за любовта“ тази година. Той е сътворен от 62-годишната Катерина Ненчева от Видин и е под наименованието „До живот“. Журито отреди второто място на Бисерка Алексиева, на 63 години от Варна, за стихотворението й “Магия“. „За любовта“ на 48-годишната Добромира Добрева от град Елена се нарежда на трето място. Има и две поощрителни награди за млади автори до 29 г. – те отиват при Мадлен Аспарухова, на 28 години от Видин, и при едва 18-годишната Симона Вутова от Враца. Разбира се има и награда за асеновградски поет, която се отрежда на 30-годишния Васил Христев за стихотворението му „ Еликсир на любовта“. Припомня се, че няма да има официална церемония по награждаване на победителите в конкурса, заради усложнената епидемична обстановка. Наградите ще бъдат изпратени по куриер.
Ето и отличените стихотворения:
ДО ЖИВОТ
Сестрици на слънцето – гроздове едри и сочни,
изцеждат желания ярки от своите устни
и бъчвите пълнят с реки така медоносни,
със капчици свежи от песни на винени гусли.
Искрици във чашите хвърлят и смях, и вълнение,
пенлив отпечатък на страсти и зов в младостта,
след погледи тъжни – попили далечно съмнение,
са скътали страсти и жар, и сълзи в любовта.
Във древни легенди се носи духът на лозите,
на млади левенти от стари, прастарите дни…
Танцуват омайно с корони – с листа във косите,
до тях бели ризи развяват и древни моми.
И някак във чашите цъфва невинно кокиче,
на повикът древен, оставил следи любовта,
но аз си оставам за тебе всевечно момиче,
а виното днешно припомня за миг младостта.
Ще хванем ли ехото, дето подскача в безсъние,
то да разказва за дневния светъл народ,
който лудувал с бокалите по пълнолуние
предал във кръвта ни вино и любов. До живот!
Второ място – Бисерка Алексиева /63г./ от Варна стих.“Магия“:
Магия
Тъмнокожа нощ прегърна
нежно сънения град.
Скриха със воал звездите
влюбен, омагьосан свят.
В плен на звездната магия
под коприната на мрака
със сърце от обич пълно
тихичко щурец заплака.
Гиздава лоза застена,
сграбчена от луд южняк.
Лунен лъч лукав ни зърна
в теменужения мрак.
И тръпчива като вино,
изгорила сън със страст,
непохлопала на прага,
влезе любовта при нас.
Трето място – Добромира Добрева /48г./ от Елена стих. „За любовта“:
ЗА ЛЮБОВТА
След гаснеща жарава, вечер хладна,
пристъпи тихо с босите нозе.
Приседна до потока и отпива жадно,
посипа звезден прах във спящото небе.
А тръпнат гроздовете в сладост тъмна,
сънуват огнени кинжали на страстта.
За вино и любов не може да е късно
и вдигаме наздравици за младостта.
Полепва мрак по стъпките, нетърпеливи
изгарят въглени, по влюбените ни тела.
А мислите ми литват- птици диви,
мистично – нестинарски, без вина.
В такава нощ опиянение – наслада
прегръща преходното с вечността.
Душите ни се сливат във забрава,
съдбовно вречени в безкрайността…
Поощрителни награди за млад автор до 29г.
Мадлен Аспарухова /28г./ от Видин стих.„ Този път завинаги“:
ТОЗИ ПЪТ ЗАВИНАГИ
Тишината, виното и ние,
случайна среща, тъмен бар,
след години, пътища и грешки,
след думи на любов и яд.
Не говорим, само пием
за бижуто на ръката ми,
за косите ти прошарени,
за белезите време и за другите
по-страшни белези във нас.
Не сме се променили,
но не сме и същите –
някакъв житейски парадокс,
за спомени не бива да говорим,
затова предлагам тост:
щастлива съм и го обичам,
а щастието лекува всичко,
даже рани от неслучване.
Платила съм си сметката,
платила съм отгоре и
не търся ресто от никого,
но ти търси добро момиче
и се научи на бавно дишане,
нашето беше безумие
и щеше да ни погуби…
Сега не ми се спори,
затова ще помълчим,
а когато пресушим бутилката,
ще се сбогуваме завинаги.
Симона Вутова /18г./ от Враца стих. „Наричане“:
НАРИЧАНЕ
Февруари посреща ни с вино.
Със зарязване лозето с песен.
И с наричане всяка година
да прелива от плод пак наесен.
И напомня отново в душата,
че празнува най-дръзкото чувство –
Любовта – руйно вино в сърцата –
с дух творяща в живота изкуство.
Февруари от страсти бушува
и наздравици пак пренаписва.
Всяка негова песен вълнува,
в берекет и любов щом орисва.
Нека бъдат безкрайно богати
на любов и на вино пак дните ни!
Любовта да лекува земята
и да прави красиви душите ни!
Награда за асеновградски поет
Васил Христев – /30г./ от Асеновград стих. „ Еликсир на любовта“:
Елексир на любовта
Златиста есен ръси златните листа
върху обширните поля насред лозята,
а гроздоберът днес кипи с песен на уста
след много труд и работа върху земята.
Лозарството – поминък стар на нашите деди,
е наследен от нас – техните чеда,
а виното – тоз еликсир за хорските души,
е стимул за живот, избавящ от беда.
Достатъчна е само капка вино,
за да изпълни нашите сърца с любов,
да заживеем във фантастично кино
с много трепет и младежки зов.
Магията на виното, допълнена от любовта
разпалва огън в умовете и сърцата
и несъмнено – докато я има на света,
тя пази ни от всякаква повратност на съдбата.
