На 19-ти юни отдаваме почит към Паисий Хилендарски, но още ден по-рано в СУ „Св. св. Кирил и Методий“ гостува директорът на Градската библиотека, чийто патрон е авторът на „История Славянобългарска“, за да разкаже на ученици от школото за делото на Паисий, за това как в миналото са се писали богослужебна книги, какво е калиграфия, скрипториум и още интересни неща, които в наши дни вече сме позабравили. Милена Марковска припомни на децата и за това, че Паисий е починал в пределите на Асеновград, както и че по този въпрос все още има спорове.

Учениците изпробваха лично и писането по начин, който са използвали нашите предци – с писец и мастило. Оказа се, че това не е толкова лесно, колкото изглежда. Учениците разбраха защо написването на една книга в миналото е отнемало много време. Директорът на библиотеката разказа на децата как в онези отминали вече времена книгите са били произведения на изкуството, не всеки е могъл да си позволи да ги притежава, тъй като са били много скъпи, разбираемо след като написването им е отнемало от 6 до 9 месеца.

Преподавателят по изобразително изкуство в училището Диана Коройчева също помагаше на децата да се справят с изписването на буквите с помощта на мастило. Тя разказа и как с децата са направили част от украсата за годишнината на СУ „Св. св. Кирил и Методий“, а именно буквите от глаголицата.

Сега знанието е много достъпно, но хората сякаш не го търсят толкова, допълни Милена Марковска по време на урока. Но с подобни инициативи определено се събужда интересът сред децата, особено след като те могат да се докоснат и да усетят, поне донякъде, как са се правили нещата преди векове и колко труд е коствало на монасите да сътворят една книга. За да е още по-интересно за учениците, те сложиха своите послания, написани с писец, в плик, който запечатаха с восъчен печат.

Повечето от мероприятията, част от „Паисиевите дни“ в Асеновград, преминаха. Последното ще се проведе утре – в Градската библиотека ще гостува историкът Тодор Чобанов, автор на книгите „Наследството на Сасанидска Персия у българите на Долния Дунав“, „Свещените дворци на българските канове“, „Изследвания върху културата на старите българи“, „България и Византия – титани на кръста“. „Произходът на българите, по данни на историята и палеонтологията“.