Православната църква определя този ден като празник на четиридесетте войника от арменския полк в гр. Севастия, които след жестоки мъчения загиват за своята вяра по време на преследванията на християните от имп. Лициний ( IV в.).
Това става през 320г.от н.е. , няколко години преди официалното признаване на християнството и края на гоненията на ранните християни. Православната църква по-късно ги канонизира. В българските религиозни вярвания – представата за 40-те светци войни се трансформира в младенци. Така сред старите българи празника е известен като Младенци.
Денят на Свети Четиридесет мъченици в нашия календар е свързан с победата на цар Иван Асен Втори над византиеца Теодор Комнин, станала на 9 март 1230 година.По този случай българският владетел построил в столицата Търново прочутия храм „Свети Четиридесет мъченици“.
Християнските светци са влезли и в народния ни празничен календар, като са дали името на един хубав пролетен празник – „Свети Четирсе“, наричан още Младенци. Той се чества за здраве на децата, най-вече на момчетата, но е и подготовка за настъпването на пролетното равноденствие.
На този ден се месят младенци – обредни хлебчета във формата на кукли, намазани с мед. Те са 40 на брой. Толкова са и пълнените чушки с боб на трапезата, и постните сарми.Всеки гледа в този ден 40 неща да хапне – да е берекетлия годината.
Утре своя храмов празник в Асеновград ще отбележи параклиса „Св.40 мъченици”, който е в енорията на църквата „Успение Богородично”. Богослужението ще започне в 9 часа и ще бъде отслужено от отец Никола Янев.
