Св. Константин ще бъде запомнен като владетелят, който въвежда християнската религия като официална във Византия. А неговата майка- Елена е известна с това, че благодарение на нея са построени много манастири и църкви. Освен това Елена е открила къде е живял Христос и попада на кръста, на който е бил разпънат. След смъртта и на двамата църквата ги канонизира за светци.
Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа, защото в противен случай Св. Константин и Св.Елена ще изпратят на земята градушка и ще погубят реколтата на стопаните.
Свети Константин и Елена е един от магическите празници в народния ни календар, който съчетава почитта към християнските светци и езическия поклон пред огнените божества. Той е свързан с култа към слънцето и летния огън, както и с преклонението пред небесната светлина.
В чест на огнените покровители, на места се играя нестинарски танци, а жените правят обредни курбани, особено, ако в семейството им има болен човек или са преживяли тежък период.
Вярва се още, че мъжете, които си харесат булка на този ден се считат за големи късметлии, тъй като тя ще бъде отлична домакиня и ще ги дари със синове.
Името Константин в превод от гръцки език означава постоянен и търпелив, а името Елена – светлина, сияние, ореол, а също и избраница.
В деня на светите Константин и Елена своя храмов празник в Асеновград празнува параклиса с името на светците, който се намира в енорията на църквата „Св.Богородица-Успение”.
С името на асеновградския параклис „Св. св. Константин и Елена” са свързани десетки случаи на заекващи деца, които проговарят плавно, след като са отпили глътка светена вода от малкия храм на равноапостолните майка и син. Затова се вярва, че осветената в него живителна течност помага на хора с проблеми в говора.
Вярва се още, че светите Константин и Елена „отключват“ и късмета на младите хора и им помагат успешно да се задомят.