Старата чешма на ул. „Бако Динчо“, която посреща и изпраща всеки преминаващ през входа на може би най-чаровния квартал в Асеновград – кв. Св. Георги, някога Амбелино, – известна като чешмата на Каварджията, е едно от последните притихнали късчета история, оцелели с времето. Красотата ѝ е поизбледняла с годините, но дори и те не са успели съвсем да я заличат. Тя помни много – хора, събития, случки. Помни празници и делници на хора, които отдавна вече ги няма. А тя е все така неизменно на мястото си и безмълвно наблюдава хода на времето.
Емблематичната кръчма от недалечното минало – Каварджията, чието име носи надвековната чешма, е само сладък спомен за тези, които я помнят. По-младите са слушали само разкази за пъстрата и шумна гълчава, когато е била сърцето на социалния живот за джорджмахаленци, бахчамахаленци, но и притегателна точка за жителите и на другите квартали в града. Там под сянката на вековните чинари, с разхлаждащия вечерник и ромола на водата от старата чешма, са се събирали на мухабет асеновградчани. Но от нея вече няма и следа.
Чешмата обаче е там. И все чака и чака да се появи човекът, който ще ѝ върне младостта, който ще ѝ помогне да покаже на всички, че да, и тя някога е била млада и красива.
И го дочака. И той е минавал хиляди пъти покрай нея, първо с малки, ситни стъпчици, после бързи и по-големи, накрая с твърда уверена стъпка на възрастен. Те се познават от много време, той е израсъл пред очите ѝ, тя му се доверява напълно. Той намери за нея най-добрите майстори, а те ще изтрият от лицето ѝ времето и ще ѝ помогнат да блесне в някогашните си цвят и разкош. Машината на времето завъртя ръждясалото си колело и май чак ни се причува как свири отнякъде латерна. Примамва ни да идем там, покрай реката и да я видим – някогашната станимашка красавица – чешмата на Каварджията…
А Той е Христо. Роден в този квартал и всяко камъче и тревичка тук го познават. Много неща се променят с времето, някои обаче са токова дълбоко врязани в сърцето ни, че не искаме да ги пуснем да си отидат. А и не трябва. Би било жестоко.
И той, Христо Коватлиев, не я пуска да си отиде. Тя трябва да остане за него, за нас, за тези след нас, и за тези, които ще дойдат след тях. Та нали някой трябва да разказва какво е било, защо е било, как е станало. Тя ще разказва на всички след нас тогава, когато нас отдавна няма да ни има. Водата помни, чешмата пази. Тя е и ще бъде пазителят на градските спомени.
„Решението за реставрацията на чешмата дойде спонтанно, както общо взето всички решения, които съм взел през живота си“, казва Христо. “Говорихме с Наско и Ивайло Аргирови пред къщата им, която е до чешмата, и разговорът се завъртя около нея и по точно за младият чинар, който израства на мястото на изсъхналия стар чинар. Тогава се замислих, че природата винаги намира начин да даде път на новия живот и защо всъщност ние с общи усилия да не дадем нов живот на чешмата. Та така дойде решението за реставрацията ѝ.“
И така се ражда идеята.
„За построяването ѝ няма много информация, няма и много снимки. Има снимка на чешмата от 1927 г., а един доста възрастен жител на кв. „Свети Георги разказва“, че бил чул от майка си, че чешмата е построена през 1913 г..
Аз лично помня калдъръма, помня и мраморните корита, по които се отичаше водата. Като деца прескачахме и цопкахме в коритата. Чешмата е построена от Демостен Сакатя, майстор каменар. Водата идва, според по-възрастни хора, от чешмата Топлица, под ВиК. Войници са копали каналите за тръбите, които стигат до Каварджията. Кръчмата е отворена доста по-късно до чешмата, но наистина превръща мястото в легенда, разказва Христо Коватлиев.
„Водил съм дълъг разговор с внука на Демостен, Краси. Той ме покани у тях и ми показа семейни албуми със снимки на Демостен и неговите близки. Демостен е бил майстор каменар, работлив човек и явно съпричастен към общността. Решил и построил благотворително чешмата.“
Между другото, допълва Христо Коватлиев, Краси (внукът на Демостен) и леля му, преди 5-6 години са направили постъпки за реставриране на чешмата, но тогавашната общинска администрация им отказва.
А сега, след консултации с приятели и най-вече с Наско Кендев, който всъщност написа и предложението за реставрация до Общината, се задейства и процедурата. Беше проведен разговор с д-р Грудев, кмет на община Асеновград, който веднага подкрепи начинанието, обяснява Христо.
„Планът за реставрацията на чешмата и облагородяването на околното пространство вече е внесен и входиран в администрацията на Община Асеновград. Планът беше изготвен от арх. Милен Петков, а геодезическото заснемане беше направено от инж. Митко Ковачев. Трябва да кажа с огромна благодарност, че и двамата свършиха работата по изготвянето и подготовката на плана, безвъзмездно и в изключително кратък срок.
Интересно е да отбележа, че след мой пост във Фейсбук, в който помолих за помощ и предложения за архитект, който да изготви плана, на десетата минута ми се обади от Пловдив племенницата на моята съпруга Росица Кокошарова и ми каза, че тяхното проектантско бюро ще се радват да ми помогнат. След това се чух с арх. Милен Петков и се разбрахме да се видим до чешмата същата вечер. Точно в уречения час пристигнаха арх. Петков и арх. Стефани Златева, разгледаха чешмата и околното пространство, обсъдихме моето намерение, архитектите също предложиха свои и се обединихме около една обща идея по която да работят. За да се задвижи работата по плана, трябваше да се направи геодезическо заснемане, за което се обърнах към инж. Митко Ковачев от Асеновград. Той откликна моментално и в много кратък срок изготви с екипа си заснемането и го изпрати на архитект Петков. Както вече казах, планът е готов и чакам отговор от Общината.“
В това начинание Христо не е сам. Още с първия си пост във Фейсбук идеята му привлича вниманието на асеновградчани. „Много от тях ми писаха или ми се обадиха да предложат помощ. Всъщност винаги съм вярвал, че това е дълг на общността и затова се опитвам да ангажирам по голям кръг от хора. Е, имаше и такива, които започнаха да обясняват как чешмата не била мръднала за 100 години и си била много добре. Но състоянието ѝ не е добро. Има дупка на гърба, а коритото има дупка на дъното. Най-големият проблем за мен е, че чешмата е като в дупка в след издигането на безумния подиум от плочки, построен върху калдъръма около нея.
Искаме чешмата да бъде център на това площадче и ще се постараем да възвърнем нивото на калдъръма, както си беше преди, като по този начин я направим отново център на площадчето. Новият калдъръм ще бъде изпълнен с каменни плочи и ще е максимално близо до оригиналния вид. Бих дал един напълно безплатен съвет на хора, които не са асеновградчани, а всъщност умират да дават съвети – Не го правете!“
Цветът на чешмата не винаги и е бил сив – такъв, какъвто го знаем всички към този момент. Не е ясно дали още при съграждането й е била оцветена в синьо, но със сигурност в даден момент е била. Такава я рисува през 1969 г. и големият Златю Бояджиев. И до сега на гърба ѝ ясно се виждат останки от синята боя и всеки, който отиде там, може да ги види.
Има и надпис, позаличен от годините, но това, което със сигурност се разчита, е името на Демостен Сакатя. Също така ясно се чете, че е построена „със средствата на…“ Най-вероятно със средствата на Дружеството на винарите „Св. Трифон“, тъй като има запазена снимка с членовете й пред чешмата от 1925 г., освен това на гърба на чешмата има изобразен грозд и стар нож за рязане на лозя (остар. звана, косер). Надписът също ще бъде възстановен.
Имало е и саксии, останки от които стоят и до днес. Те са били керамични, но с годините са се саморазрушили. Ще бъдат възстановени в оригиналния си вид, категоричен е Христо. Саксиите са четири, по една във всеки ъгъл в горната част на чешмата. Помислил съм за съхранението им, казва той. През зимата ще бъдат покрити за да не задържат вода, която замръзва и ги руши.
„Коритото е автентично, но е в лошо състояние. На дъното има дупка и силно се надявам да може да се възстанови и да продължи да служи още дълги години. Аз помня коритата, по които се оттичаше водата по цялото протежение, на мястото на които сега са сложени тези грозни решетки. Тези корита ще бъдат заменени с копия от мрамор, тъй като оригиналните отдавна са изчезнали. Чучурите са автентични, през годините е променяно нивото им по незнайни причини, но са запазени автентичните, слава Богу.
Още няма ясна представа за разходите по възстановяването, но се надявам на помощ от всички асеновградчани. От Общината също са зявили освен подкрепа, така и готовност за помощ във финансирането. Планът, както вече споменах, беше изготвен безвъзмездно. За всичко по разходите и последващите стъпки за осъщесвяване на начинанието асеновградчани ще бъдат уведомявани чрез страницата „Чешмата на Каварджията“ във Фейсбук и на моя личен профил.
Ще кажа и нещо за околното пространство. Споменах за калдъръма, освен това ще бъдат добавени няколко декоративни елемента, като цветарници, но нищо драстично, което да отклонява вниманието от чешмата. Дънерът на стария чинар ще се запази, като имам идея на него да се постави табела с историята на чешмата. И за да приключа, младият чинар расте, нашите деца ще се радват на сянката му и ще пият от водата на Чешмата.“
