На среща с пловдивската общественост, по повод представянето на международното списание „Акорд” , азербайджанката с български корени Мария Гусейнова апелира за по-голяма гласност сред обществото на военния конфликт в Нагорни Карабах. От почти три десетилетия най-опасният нерешен конфликт в пределите на Европа, превърна над един милион души в бежанци и отне живота на около 20 000 човека. След години на примирие между враждуващите за територията Нагорни Карабах – Армения и Азербайджан, преди дни напрежението отново ескалира. Да насочи вниманието към конфликта, който трябва да бъде решен, като говори за него и показва последствията от него, се опитва Мария Гусейнова.
Аз съм азербайджанска българка, казва Мария – отговорник по културата към президентската администрация на Азербайджан. Имам възможност сега да представя Азербайджан и да говоря от името на азербайджанския народ като свързващо звено между двата народа. Организатор на срещата беше пловдивският журналист Георги Найденов, който е председател на фондация „Помогни на нуждаещите се” и се грижи за хора в неравностойно положение, включително бежанци и мигранти.
„Нагорни-Карабахският конфликт между Азербайджан и Армения е един от най-трагичните в света. Армения, която има много свои сънародници, преселили се в различни държави, заблуждава, че в Нагорни-Карабах арменците са жертви на азербайджанците. Това е абсолютна историческа лъжа. Чрез военна интервенция през 1992-93 година Армения окупира 20% от територията на Азербайджан. Повече от 1 милион души бяха подложени на етническо прочистване от арменците. Повечето от тях бяха изпъдени и станаха по принуда бежанци.”, разказа Мария Гусейнова. Тя припомни думите на президента на Азербайджан Илхам Алиев за ситуацията в Нагорни Карабах: „Окупацията на територията на суверенна държава, чиито граници са признати от целия свят и от ООН, остана без необходимото внимание на световната общественост. Нашето участие в преговорите в продължение на повече от 20 години показва, че ние искаме разрешаването на нагорно-карабахския конфликт по мирен начин. Армения обаче не желае това. Така, както не желае да напусне нашите земи.”
Длъжна съм да отбележа, каза Мария Гусейнова, че сред загиналите има не само войници или офицери, загива и цивилно население. Аз не мога да остана равнодушна, както сигурно и всеки, който живее в Азербайджан.Този конфликт трябва да се разреши. Приети са четири резолюции на Съвета по безопасност на ООН, но нашият основен арменско-азербайджански проблем с конфликта в Нагорни Карабах остава все така неразрешен. Азербайджан винаги е демонстрирал доста сдържана позиция.
От края на миналата година арменската страна постоянно атакува нашите позиции, това продължава и през тази година. Конфликтът трябва да бъде урегулиран в рамките на нормите на международното право, на териториалната цялост на Азербайджан. Друг начин не може да има. Трябва да се постави край на двойните стандарти. Териториалната цялост на нашата страна има не по-малко значение от териториалната цялост на други страни. Ако Западния свят изисква решаване на конфликтите на постсъветското пространство, в рамките на териториалната цялост, то и нашият конфликт трябва да бъде разрешен на този принцип. Но когато стане въпрос за нас, вие виждате, че отношението е друго. При всяка възможност на срещи на най-високо ниво, нашият президент го казва. Армения окупира историческите законни земи на Азербайджан, но когато работата стигне до официалните заявления, се използват много абстрактни изрази.
Както вече отбелязах, каза тя, нашият международен авторитет расте. Без съгласието на нашата страна в региона вече не може да бъде предложена и осъществена нито една инициатива. Народът трябва да живее в мир, единственият изход, който предлага нашето ръководство е мирното разрешение на конфликта в Нагорни Карабах.
Нашите територии трябва да бъдат освободени, нашите граждани трябва да имат възможност да се завърнат. Аз много моля цялата общественост в България да даде гласност на мирното разрешение на конфликта в Нагорни Карабах! Азербайджан винаги е бил мирна и миролюбива страна, никога и на никого не е обявявала война, никога и никъде не е окупирала чужда земя, а за съжаление окупацията при нас продължава. Бежанците, там, където са, имат много добри условия, но хората мечтаят да се върнат на своята земя, да поседят на гробовете на своите предци, да работят в своите села и градове. Мисля, че този конфликт ще бъде решен. Трябва да бъде!
