Вековна традиция в България е на днешния първи март хората да си подаряват мартенички и да си пожелават здраве!
Първи март е един от най – любимите празници на малки и големи. Той поставя символичното начало на новата стопанска година, пролетта и прераждането на природата. На днешния ден всеки се окичва с мартеничка, подарена от най – близките хора, с усмивка и надежда за едно по – добро начало.
Навсякъде по света хората посрещат пролетта с огромна радост и вълнение, но България е една от малкото държави, които празнуват нейното идване с толкова голям празник, изпълнен с традиции, чиито корени се крият в далечното минало на нашия народ.
Според народните вярвания Баба Марта е или стара и куца жена, или млада и хубава девойка, но и в двата случая олицетворява слънцето и пролетта. Тя е също и персонификация на месец март, който не случайно е наричан „женския месец“, и отново е символ на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието.
Легендите и преданията, свързани с Баба Марта са многобройни. Според една от тях тя е сестра на Малък и Голям Сечко (месеците Януари и Февруари) и е люта и сърдита, защото двамата ѝ братя или правят някоя голяма пакост, или винаги изпиват виното и не я оставят да го опита. Друга легенда пък разказва за една козарка, която извела стадото си в планината рано сутринта, въпреки предупрежденията на мъжа си за лошото време. Тя била убедена, че Баба Марта ще я дари с хубаво време, защото и тя е жена като нея. Думите на младата жена разгневили и разсърдили старицата, не минало много време и черни облаци надвиснали над планината. Козарката така и не се завърнала в дома си – тя и стадото ѝ замръзнали и се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.
В миналото българите вярвали, че когато Баба Марта се засмее, навън ще е слънчево и топло, но разсърди ли се, задухва силен вятър и облаци закриват слънцето. Именно за това огромна част от традициите и обичаите, свързни с този ден и месеца като цяло, са посветени на умилостивяването на Баба Марта. Поверието гласи, че на 1-ви март тя спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман,червени чорапи и червена зaбрадка. Хората вярвали, че старицата ще влезе само в спретната и подредена къща и поради тази причина в края на февруари семействата почиствали домовете си старателно. Това пролетно почистване символизирало за тях отърваването от всичко лошо, старо и ненужно, останало от миналата година. Разпространено било и в двора да се изнесе и простре червена покривка, пояс или постелка, защото хората смятали, че това ще зарадва Баба Марта и ще предизвика благосконността ѝ към къщата и нейните обитатели.
Старицата имала и изисквания относно хората, които ще срещне на първи март. Тя не обичала да вижда стари жени и за това те си седяли вкъщи, за да не я разгневят. Затова пък младите момичета и децата се радвали на нейната благосклонност и благодарение на тях времето можело да бъде топло и слънчево. Баба Марта била изключително благоразположена към хората, които носели мартеници, откъдето идва и многовековната традиция на този ден да се окичваме с бели и червени конци.
Мартеницата е един от най – обичаните български символи. Най – често тя се прави от усукани вълнени или памучни бели и червени конци. Всеки един от цветовете има своето значение – белият символизира чистотата, невинноста, новото начало, а червеният олицетворява живота, зачатието, енергията на слънцето и плодородието. Въпреки това в различните краища на България мартениците могат да са направени и от други цветове. Така например в Родопите те са многоцветни, а в Софийско и Мелнишко може и да са сини и червени. При изработването на мартеницата конците трябва здължително да се засукат на ляво и понякога може да се добавят различни символи, като черупка от охлюв за здраве и сила, мъниста против уроки, скилидка чесън за предпазване от зли демони или паричка за благополучие.
Мартениците се носят само за определен период от време, свързан със знаците на приближаващата пролет – цъфнали дървета, среща с първите долитащи прелетни птици – щъркели, лястовици или жерави. В миналото в различните краища на България свалянето на мартениците е било свързвано с различни предсказания. Хората от Южна България, например, вярвали , че мартеницата, носена на китката трябвало да се свали, когато човек видел щъркел и ако птицата не летяла това означавало, че лятото ще е много мързеливо. Мартениците от врата, пък, се сваляла, когато се види лястовица, за да стане шията грациозна и дълга като на птица. В други краища на страната девойките поставяли мартеницата си под голям камък и така гадаели за бъдещия си съпруг. Точно след половин година те се звръщали на същото място и ако по мартеницата имало полепнали мравки техният избраник щял да бъде беден. В Пирин съществувало друго поверие, свързано с камъка и насекомите . Според него, ако по мартеницата имало мравки, това значело, че през годината се очаква успех в отглеждането на много кози и овце, калинките предсказвали , че човекът ще има едър рогат добитък, а паякът – отглеждане на магаре. Ако хората искали да бъдат румени и здрави, трябвало да закачат мартеницата си на цъфнало дръвче, а ако искали да избягат от всичко зло, те трябвало да я хвърлят в течаща вода, която да отнесе злините.
