Вечерта на 24 декември българите отбелязват като един от най – светлите християнски празници – Бъдни вечер. В някои части на страната празникът е наричан с различни имена – Суха Коледа, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка. Макар и с различни имена всички са единодушни, че в полунощ, според православната църква, в една пещера около Витлеем, се родил Иисус Христос. Тогава в небето пламнала необикновена светлина и се явил ангел, който съобщил на намиращите се близо пастири добрата вест. Съществуват и народни вярвания, според които божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден.
Един от символите на Бъдни вечер е именно Бъдникът. Според традицията млад момък, облечен в най-новите си дрехи, трябва да отиде в гората и да отсече три годишно дъбово дърво.
Според традициите трапезата тази вечер трябва да е тържествена, тъй като това е последният ден от коледните пости, които са започнали на 15 ноември. Ястията трябва задължително да са постни и да са нечетен брой – 7 (колкото дните на седмицата), 9 (колкото трае бременността при жените) или 11. Застъпено е и вярването, че на масата може да има и 12 блюда, защото това е броят на месеците в годината. Приготвят се празнична пита, варено жито, варен боб, сарми с ориз или булгур, ошав, баница с тиква и други, като всяко ястие има важна за българина символика. На трапезата също могат да се сложат чесън, орехи, мед, кромид лук, пресни плодове, вино и ракия.
Съществува обичай под масата да се разстеле слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария.
Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят житата рано и всеки трябва да опита от всички ястия на масата, за да му върви през годината. Трапезата задължително трябва да е кадена. Това се извършва от най-възрастния член на семейството, който минава и прекадява с тамян най – напред масата, след това цялата къща. Така според народните вярвания се прогонват злите и нечисти сили от дома. Друга традиция гласи, че след като всички са седнали никой не трябва да става от мястото си докато не свърши вечерята, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Такова право има само най – старият член на семейството, като дори той трябва да е приведен, за да се превиват житата от зърно. На масата се оставя едно празно място – за мъртвите.
Друг задължителен символ от трапезата за Бъдни вечер е питата с пара. Какво се слага в питката зависи от човека – понякога се слага сребърна пара, а понякога – дрянови клонки, различни варива и семки, символизиращи плодородието и здравето. Формата на питата е винаги кръгла, за да символизира безкрайността, цикличността в живота и се украсява с форми от тесто изобразяващи кръстове, узрели класове, рало, орач, животни или плодове – символи за благополучие и плодородие.
Според традицията питката се замесва рано сутрин с най – хубавото и бяло брашно и понякога с нов клас и с мълчана вода. От това тесто се правят и краваите, които по – късно се дават на коледарите. На вечерята питата се разпределя от най – възрастния човек в семейството. Първото парче се определя за Богородица и починалите, следващото за къщата, а останалите за членовете на семейството. Раздаването става от дясно на ляво – посоката на живота в разбиранията на българина.
Друг обичай е след края на вечерята всеки човек на масата да си избере орех и да го разчупи, ако те останат цели и са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината. На Бъдни вечер е хубаво да не се заспива до полунощ, защото се вярва, че тогава небето се отваря и ако в този момент си намислиш желание то със сигурност ще се сбъдне. След вечеря всички стават едновременно от масата и трапезата не се раздига, защото се вярва, че починалите ще дойдат да си вземат от храната.
Днес своя имен ден празнуват хората, носещи имената Евгени, Евгения!
От екипа на телевизия ТВ САТ КОМ пожелаваме на този християнски празник светът Ви да се изпълни с топлина и добро настроение и да посрещнете Коледа изпълнена с мир и любов.
