Българският Червен кръст се присъединява към националната кампания на Министерството на здравеопазването “Да! За живот!”, чиято цел е да повиши разбирането и информираността на обществото по темите за донорството и трансплантациите. Във всички 27 областни града, до 5 декември 2019 г., доброволци на организацията ще раздадат пилотно отпечатаните 50 000 донорски карти, чрез които всеки български гражданин може да изрази съгласие за донорство единствено в случай на настъпила и безспорно медицински констатирана мозъчна смърт. За лекарите и институциите тази карта няма официална стойност и е единствено знак за близките каква е волята на човека приживе.
Специално социологическо проучване, показва, че 74% от българите биха разчитали на трансплантация за тях или техен близък, ако здравословното им състояние го налага, но едва 35% биха дали съгласие да са донори и 31.7% биха се съгласили техен близък да стане донор на органи. За съжаление обществото е слабо информирано по въпросите на донорството – почти 60% не са срещали информация по тази тема. Останалите 40% са получили информация главно от медиите и в много по-малка степен от медицински специалисти или официални страници на институции. Само 11.8% са обсъждали въпроса в семейството, а 19.1% – с приятели. Основните страхове на хората, които социолозите отчитат са, че при инцидент няма да бъдат положени достатъчно усилия да бъдат спасени Страховете на хората са, че ако носят донорска карта и са декларирали приживе, могат да не бъдат положени достатъчно усилия (57%). Това е и основният страх, който спира хората да декларират желание за донорство приживе. Не малък процент декларират отказ заради суеверие (42%) и фатализъм (34,4%). Въпреки това, над 50% от хората смятат, че желанието за донорство трябва да се декларира приживе и лично от човек, а не както е в момента – да се декларира само изричното несъгласие.
У нас в момента близо 1200 души чакат за трансплантация на органи. От началото на 2019 г. са извършени 32 трансплантации от трупен и 12 от жив донор. Ниският брой на донорите у нас не позволява на страната ни да стане пълноправен член на организацията Евротрансплант, което би позволило както да получаваме органи при остра нужда, така и български пациенти да бъдат трансплантирани в други държави.
Донорството на органи е безвъзмезден акт на даряване органите на починал пациент или здрав човек (като здравият човек може да дари единствено част от черен дроб, костен мозък или един бъбрек), с цел те да бъдат присадени на нуждаещи се от трансплантация пациенти.
Трупното донорство може да се реализира при категорично установена мозъчна смърт и декларирано от близките на починалия съгласие за даряване.
В случаите на живо донорство, съгласието се регистрира също по законово определен начин. Изисква се собственоръчен подпис на донора.
Важно е да знаем, че при трупното донорство животът и качеството на живот на всеки нуждаещ се от трансплантация зависят от благородството на починалия и неговите близки.
Донор на органи може да бъде всяко лице в състояние на медицински установена мозъчна смърт, при което няма абсолютни медицински контраиндикации (тежки инфекциозни и онкологични заболявания).
Мозъчната смърт е необратимо състояние – веднъж настъпила, това означава, че човек не може да бъде върнат към живота.
Органното донорство е разрешено и приживе: може да бъде дарена единствено част от черен дроб, костен мозък или един бъбрек, като същите могат да бъдат трансплантирани, в зависимост от тъканната съвместимост, на съпруг(а), дете (дори ако е осиновено, но за целта осиновяването трябва да е факт от поне 3 години); роднина (майка/баща; брат/сестра; дядо/баба; прадядо/прабаба; племенник/племенница; първи братовчеди), както и на човека, с когото донорът е във фактическо съжителство от минимум 2 години, макар и без сключен брак.
Трансплантацията е лечебна процедура, състояща се от неразривно свързани три етапа – предоставяне на биологичен материал (орган, тъкан, клетки), хирургическа операция и следоперативни лечение и наблюдение, при която тъкани, клетки, части от орган или цял орган се вземат от едно тяло (донор), за да се присадят с лечебна цел на друго тяло (реципиент) или на друго място от същото тяло.
Сърцето може да бъде трансплантирано до 4-6 часа след установяване на мозъчна смърт.
Белият дроб може да бъде трансплантиран до 4-6 часа след установяване на мозъчна смърт.
Черният дроб може да бъде трансплантиран до 8-12 часа след установяване на мозъчна смърт.
Черва могат да бъдат трансплантирани до 8-16 часа след установяване на мозъчна смърт.
Панкреасът може да бъде трансплантиран до 12-18 часа след установяване на мозъчна смърт.
Бъбрекът може да бъде трансплантиран до 24-36 часа след установяване на мозъчна смърт.
