На 1 ноември България отдава почит на народните будители – книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал.
Първи ноември е общобългарски празник на историческата памет и национално самочувствие, отстоявани с години и десетилетия.
За първи път е празникът е честван в Пловдив през 1909 г., когато група учители решили да честват Деня на будителите на 19 октомври, в деня на небесния закрилник на българите – св. Йоан Рилски. След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, денят 19 –ти октомври съответства на 1-ви ноември. Поради този факт честването е вече на тази дата.
Узаконяването на празника става през 1922 г. От 1922 до 1945 г. Денят на народните будители е общонационален празник. От 1945 година Денят на будителите е отменен и след дълго прекъсване през 1992 г. се възобновява традицията за честването му. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.
Сред народните будители се нареждат имената на стотици достойни българи. Пръв изразител на народните стремления за просвещение е атонският монах Паисий Хилендарски, който през 1762 година написва знаменитото си съчинение „История славянобългарска“, която се предава и преписва от поколенията. Именно заради идеите му учените сочат Паисий за основоположник на Българското възраждане.
Денят на народните будители е ден, който ни кара да обърнем поглед назад в миналото, да почувстваме национална гордост, да се поучим, да се преклоним и поглеждайки в настоящето да укрепим вярата си, че будителството и днес го има и ще го има – в лицето на нашите творци, учители, на хората с будна гражданска съвест.
