Православната църква чества днес славното Възнесение Господне или Спасовден. Той се отбелязва винаги в четвъртък, на 40-тия ден след Великден.
Според Новия завет, 40 дни след възкръсването си Христос останал на Земята да проповядва своето учение и да беседва с апостолите си. На Спасовден се въздигнал в небесата.
Възнесение Господне е празник, завършващ делото на нашето спасение. Всички събития, свързани с това дело – рождението на Христа, Неговите страдания, смърт и възкресение се завършват с възнесението на Христос. Затова българският народ е дал на празника название с дълбок религиозен и богословски смисъл – Спасовден, Денят на Спасителя.
В българския народен календар празникът се свързва предимно с култа към мъртвите. Вярва се, че душите им били “разпуснати” на Велики четвъртък, а се “прибирали” на Спасовден. В събота след Спасовден е една от трите големи задушници, наричана “Черешова задушница”, защото се раздават череши .
Според народния календар на Спасовден се вика дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни. Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна; спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица.
На днешния ден се берат билки и се свива русалски венец, през който децата се провират за здраве. Билките се сушат и целогодишно се използват за лек.
Спасовден е храмов празник на много храмове и параклиси, между които са и църквите в с.Дълбок извор и с.Новаково. Всяка година на тази дата край тях се устройват трапези с курбани за здраве.
Денят е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери. Имен ден празнуват Спас, Спаска Спасена. Честит празник!
