Държавата ще финансира всички регистрирани вероизповедания у нас, а финансирането им от чужбина ще бъде ограничено. Това е заложено в проекта за промени в Закона за вероизповеданиятd. Въвеждането на контрол върху финансирането на религиите и учебната програма на средните и висшите религиозни училища беше едно от решенията на Консултативния съвет за национална сигурност при президента на 30 май.
Освен контрол и одобрение на учебните планове в проектозакона е предвидено държавата да финансира религиозните училища. Идеята е, че няма да се насажда радикализъм в учебните заведения. Завършилите зад граница проповедници и преподаватели ще трябва да получат право от Министерството на образованието и други институции да упражняват професията си. Като се изключат богослуженията, всичко останало, което се случва в храмовете – проповеди, събиране на дарения и т. н., ще трябва да става на български език.
Всяко вероизповедание ще трябва да подава декларация пред Сметната палата. Ако бъде приет, законът ще въведе за първи път изискване за отчетност на Православната църква и другите вероизповедания. Предвидено е финансирането да става на база броя заявили религиозната си принадлежност при последното национално преброяване на населението. Очаква се финансовият ресурс, даван от държавата, да покрива издръжката на молитвените домове и заплати за персонала. Ще е допустимо и друго финансиране.
За вероизповеданията се предвижда нов регистрационен режим. За да получи регистрация едно ново за България вероизповедание, ще се изисква подписка с три имена и ЕГН на 500 последователи. Проектът предвижда и „ограничаване на техническите средства в молитвените домове“, т. е. забрана или ограничаване на използването на аудиоусилватели в джамиите. Макар и рядко, подобни средства се използват и в някои православни храмове по време на големите християнски празници, най-вече заради струпването на много хора, които не могат да влязат в самата сграда.
