На 3-ти април през 1860 г. по време на светата възкресенска литургия в българската църква “Св. Стефан” естественият лидер на българите епископ Иларион Макариополски вместо да изрече името на цариградския патриарх Кирил VІІ обявил на множеството “Помени Господи всякое епископство православних” и с това показал на българите в двора и на света, че не зависи от друга църковна власт.
Присъстващите празнуващи започват в знак на неизмерима радост да хвърлят шапките си, да се прегръщат, а някои от по-старите дори да плачат.
Защото това бил единственият начин българският народ да бъде признат за отделен “миллет”, т.е. народност в Османската империя с право на защита от свои представители пред султана, която дотогава считала всички православни (българи, гърци и сърби) за “рум миллет”, представлявани пред гръцкия цариградски патриарх.
На 3 април 1860 г. е българската нация заявява на света, че е независима – нация.На този ден е обявено Българското Възкресение.Но българите трябва да чакат цели 10 години, за да получат признание и от османското правителство с фермана за обявяване на Българска екзархия на 27-ми февруари 1870 г.
На 3-ти април, но през 1879 г. също така е избрана столицата на вече възстановената българска държава – София. София е избрана заради аргумента, че е в средата на българските етнически територии.
