Децата! Те са нашето бъдеще и по- добрата грижа за тях днес означава по- добър свят утре. Едва ли има народ по света, който да не го осъзнава! Точно затова, въпреки различията, почти всички държави честват официалния ден, посветен на грижата и опазването на децата. Денят на детето се отбелязва в много страни по света. Това е един от най- старите международни празници.
   Той води началото си от Световната конференция за благосъстоянието на децата, състояла се в Женева през 1925 г.. Историята не дава информация защо е решено празникът да се отбелязва точно на 1- ви юни. Според една от идеите, изборът на тази дата идва от един китайски фестивал на лодките дракони. Именно през 1925 г. генералният консул на Китай събрал множество сирачета, за да отпразнуват събитието, което по традиция се провеждало на 1- ви юни. Датата съвпаднала и с Конференцията в Женева. Първото официално международно честване на Деня на детето, обаче, е едва през 1950 г.. Празникът е отбелязан едновременно в 51 страни по света. От тогава, всяка година, на този ден се отдава почит на децата. Изнасят се речи за детските права, излъчват се детски предавания по медиите. Правят се партита за децата.
   Международният ден на детето си има и флаг. На зелен фон, символизиращ растеж, хармония, свежест и плодородие, около знака на Земята са разопложени стилизирани фигури- червена, жълта, синя, бяла и черна. Това са човешки изображения, символизиращи разнообразието и толерантността. Знакът на Земята, разположен в центъра на флага, пък, е символът на нашия общ дом.
   И тук е моментът да си припомним колко прекрасни могат да бъдат малките съкровища, например, в детската градина. В навечерието на Деня на детето, наш екип посети 1 от детските заведения в Асеновград, където попита малчуганите как трябва да се празнува 1- ви юни. Всички запитани бяха единодушни: „С песни и танци“.
   А ето и една „симпатична“ детска история: „Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките помагат при обличането. 4- годишният Ради нещо се бави с обувките и една от лелите идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по- малки. Накрая, потънала в пот, жената се справя и в този момент чува: „Ама те са на обратно!…”. Поглежда и се вцепенява. Наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. Накрая, все пак, обувките заемат полагаемите им места, а Ради съобщава: „Това не са моите обувки!…”. Лелята буквално се изприщва, но далеч по- бързо, благодарение на натрупания опит, ги сваля и пита: „А къде са твоите?”. „Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади.”, отговаря смирено детето. Едва сдържайки се да не закрещи, лелята подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най- после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита: „А къде са ти ръкавичките?”. „Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките…”, заявява Ради.”. Тази история не е от асеновградска детска градина. Това е просто един пример колко прекрасни и искрени могат да бъдат децата ни, което понякога за нас е доста болезнено и уморително.
   За да разкажат какво си спомнят от детството и какво означават децата за тях, попитахме и 2 от учителките (Ивелина Палагачева и Румяна Златилова) от детската градина, в която гостувахме днес. Пред камерата на ТВ САТ КОМ те споделиха, че според тях, децата са началото на всичко.
   Детето е наше отражение. То е всичко онова, което сме, били и ще бъдем. Детето е най- важната част от живота ни. То е нашето продължение. Нашият огледален образ. Затова нека да празнуваме неговия празник. Защото това, че то е до нас, е най- големият дар, който сме получили.