Архангелова Задушница е четвъртата, последна за годината Задушница. Тя се отбелязва винаги в първата събота преди Архангеловден, откъдето идва и наименованието й. Нарича се още мъжка, войнишка, тъй като в този ден, освен почит към паметта на мъртвите, се отдава и преклонение  и вечна благодарност на офицерите и войниците, загинали за България.

Задушниците са винаги в съботен ден, защото съботата е отредена като ден на покойниците.

Както на всяка Задушница, така и на  Архангелова, във всеки православен храм се прави Обща панихида за починалите, молим се за душата на мъртвите и палим свещ. Богослужението е с молитви за починалите. Службата е заупокойна, след  която се прави обща панихида. Камбаната бие траурно, с отмерен удар.
На Задушница посещаваме и гробовете на своите починали близки-преливаме ги с вино,  поставяме цветя, палим свещи и кандила, прекадяваме  с тамян.
След това се раздават, дори и на случайни, непознати хора, жито и храна, наречена подавки – пита, маслини, сладкиши, баници, бонбони, плодове и други лакомства, които починалите близки са обичали преживе за „Бог да прости“. Задължително се нарича за кого точно се раздава за помен. Всичко, което принасяме в памет на покойниците, има символично значение: житните зърна са символ на бъдещото възкресение, виното – на животоподателната Лоза Христос и Неговата пречиста Кръв, свещите ­ горещата вяра, тамянът – чистата молитва и предвкусване на бъдещите небесни блага, цветята ­ добродетелите на починалите и любовта ни към тях.

На Задушница, в памет на починалите, не се върши никаква домакинска работа.