Банго Василий е най-големият празник на ромите. Честванията продължават три дни. Василица се отбелязва като начало на Новата година от много ромски групи в България, а от няколко години и като ден на ромската култура.
Нощта на 13 януари срещу 14 януари съответства на християнската Бъдни вечер. Ромското семейство се събира, никой не бива да скита сам навън, къщата се заключва, дори на двора не се излиза. На масата трябва да има хвъркато животно – варена или печена кокошка, петел, гъска, сготвено с ориз, като символ на спасението на ромите от смъртта. Особеното е, че докато приготвя птицата, домакинята мълчи. Птицата е символ на късмета и трябва поне една нощ на пренощува в дома.
Точат се баници, правят се баклави, младите жени чистят къщата и лъскат съдовете, всичко трябва да блести от чистота. Когато всичко е готово, слагат трапезата на пода в средата на стаята, и нареждат хляба и гозбите.Преди вечерята за Василица най- възрастната жена прекадява трапезата с думите: „Да даде Господ много здраве, много щастие, много пари”. Запалват свещи, по-младите целуват ръка на по-възрастните и искат прошка. Стопанинът разчупва питката, в която има златна пара, пазена и предавана от баща на първородния син. Чак тогава сядат около трапезата.
В полунощ започва Нова година и вратите на дома се отварят за гости. Първо обаче децата трябва да сурвакат възрастните за здраве и късмет, в замяна получават бонбони и други лакомства, пари.Възрастните започват да вдигат наздравици и така се почва веселбата, която трае двата дни 14 и 15 януари.
На третия ден се прави „крива” ( вита ) баница, да се почете Куция Васил и да няма сакати хора и животни. Според легендата Свети Васил, застъпник и защитник на ромите, възстановява моста, разрушен от Дявола, по който те преминавали.В някои къщи по първия човек, престъпил прага, се гадае за годината. Ритуалът е подобен на православния Игнажден – т. нар. обичай „Полазване”.
