Днес честваме подвига на българските войни, които са паднали край Одрин и из тракийските полета. Почитаме и паметта на хилядите българи – тракийски бежанци, потърсили подслон в пределите на Родината.
На 26 март 1913 г. с превземането на Одринската крепост, се слага край на една от най-блестящите операции на Българската армия през Балканските войни (1912-1913), успяла да донесе свободата на тракийските българи.
Одринската крепост е сред най-силните, добре укрепени крепости в цяла източна Европа, считана, че може да бъде превзета само след няколкомесечна обсада.
В резултат на настъпателни действия на българите на 26 март 1913 г. противниковата съпротива е сломена. Мехмед Шукри паша-комендант на крепостта, е принуден да се предаде с целия си гарнизон – 14 генерали, повече от 2000 старши и младши офицери и над 50 хил. войници. Плененият ръководител предава сабята си на командващия втора армия генерал-лейтенант Никола Иванов със следните думи: “Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои”. Над джамията „Султан Селим” се издига знамето на победата.
За българската бойна слава превземането на Одринската крепост е един от най-големите върхове. С овладяването й са постигнати важни военнополитически и стратегически резултати, които са довели до края на Балканската война, също и до освобождението на българите, останали под османско владичество.
