Една от най- популярните версии за началото на традицията да се шегуваме е свързана с Франция, по времето на Луи 14-ти и смяната на Юлианския календар с Григорианския. Кралят издал закон, с който въвежда датата 1 април за начало на календарната година на мястото на 1 януари. Френските поданици се възпротивили на тази идея и в знак на протест на следващата година изпратили новогодишни картички на 1 април. Законът не влязъл в сила, но изпращането на картички се запомнило като шега, свързана с датата 1 април. През следващите години французите продължили да измислят различни шеги, които се правели в този ден. Друга история пък свързва празникът на хумора с Англия и церемонията по „изкъпването на белите лъвове“, която трябвало да се проведе на 1 април. Според друга версия дължим Деня на честването на шегата на неаполитанския крал Монтерей, на когото поднесли риба по случай спирането на земетресението. След година владетелят поискал точно същата риба, но такава не му намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната. И макар че владетелят усетил подмяната, не се разгневил, а дори се развеселил. Оттогава станали обичайни шегите и лъжите на 1 април. Коя от тези и други версии е най- вярната, не се знае. Важно в случая е това, че го има Деня на шегата. И ако все още днес не сте се пошегували, направете го, защото резултатът винаги е усмивка.
