Пет дни преди Коледа – на 20 декември, християните почитат Свети Игнатий Богоносец. С Игнажден започват коледните празници. Игнатий Богоносец е втори поред епископ на Антиохийската църква.Известен е и като ученик на св. апостол и евангелист Йоан Богослов.
Прозвището му Богоносец е свързано с предание, според което св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите спорят за първенство. Св. Игнатий завършва живота си с мъченическа смърт в Рим.
В Източна България на Игнажден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на Новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.
Най-характерен за празника е обичаят „полазване“. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „сполезът“ е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко.
Има няколко поверия за този ден: Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша; Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие;
Друго поверие е, че не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът, както и не се иска и не се дава нищо назаем.
На днешния ден не се вари боб, за да не бие градушка. Не се пере, за да не налети болест. Не е добре, ако се зачене дете на Игнажден, защото ще се роди с недъг. Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно. Имен ден имат: Игнат, Игнатка, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светла.
