Петльовден е български народен празник, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия — от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на 2 февруари (н. ст.) или на 20 януари (според старото летоброене). Народът ни нарича празника Евтимовден, Ихтима, Петльовден, Петларовден. Посветен е на половото съзряване на юношите. На празника във всяка къща с мъжка челяд на пътната врата се коли петел. Птицата се коли от юноша, когото наричат „петелар” и който още е нямал сексуални контакти. С кръвта на петела правят кръстен знак по челцата на момченцата, за да са здрави през годината. С кървав кръст бележат и външните страни на портите. Костите на петела се изхвърлят в реката, краката – на покрива на къщата, а с перата бабите кадят болни и урочасани деца. За празника майките на момчета изпичат пресни пити и кравайчета, завиват баници и зелници. Сваряват гозба от петела, носят я в черквата да я освети свещеникът и после заедно с краваите и баниците я раздават из махалата за здравето на момчетата. В семейства с момиченца се коли ярка. Народът ни свързва коленето на петел с широко разпространената легенда за цар Ирод, по чиято заповед били обезглавени всички мъжки деца, за да умре и Христос. Традиционните ястия за Петльовден са тиганици (с яйца и сирене), кравайчета и зелник. Жените приготвят и три вида гозби от петел: петел с ориз, кисело зеле и петел с каша от брашно.

На този ден се чества и св. Евтимий, патриарх Търновски, една от най-великите български личности от средновековието, най-известният патриарх на България и последният предстоятел на църквата на Второто българско царство. Той бил привърженик на исихазма и авторитетна фигура в православния свят. Свети Евтимий е роден около 1327 г. в Търново, столица на тогавашна България. Голяма част от живота си прекарва в усамотение в пещера недалеч от Търново. Построил там църквата „Св. Троица“. Скоро при него се заселили ревностни ученици, образувал се цял манастир, който се превърнал в огнище на просвета и духовен живот. Тук св. Евтимий написал жития и похвални слова, превел други текстове. Когато в столицата нахлули турците, Евтимий смело се изправил срещу техния предводител и го накарал да спре ужасната сеч. Със заповед на султана патриархът бил изпратен на заточение някъде в Родопите. Предполага се, че е издъхнал през 1401-1402 година. 

Именници на този ден са всички, които носят името Евтим.

Текст : Десислава Тодорова, стажант-репортер