На 27 декември църквата почита Свети Стефан, смятан за един от първите мъченици на християнската вяра и един от седемте ученици на Исус Христос, избрани след възкресението му.
Житието на Св. Стефан разказва, че след възнесението на Господа, е поставен за дякон и обслужвал верните. Усърден в служението си, той е първият мъченик за Христа. В защита на вярата, при спор с еврейските първенци, бил изправен на съд пред синедриона и осъден – убит е с камъни в 37-ма година.
Малко преди да предаде богу дух, Свети Стефан се помолил: „Господи, не им зачитай този грях“ – разказва още житието на светията“.
През V век част от мощите му са открити чрез видение, което получил един свещеник, и поставени в Сионския храм в Йерусалим.
Смята се, че денят на Св. Стефан е последния за годината християнски празник, а дедите ни са вярвали, че с този ден се затваря и кръга на старата година.
По традиция, младото семейството отива на гости на кумовете, кръстниците или родителите си, а на трапезата се хапват месни ястия. Традиционно се приготвя свинско с кисело зеле или баница с месо.
От Стефановден до Йордановден са т.нар. Мръсни дни, през които не се правят венчавки, кръщенета, опела.
Името Стефан означава венец. Имен ден имат всички с имена: Стефан, Стефка, Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Стойчо, Стоимен.
