В деня на Светата и Велика сряда се припомня едно от последните събития преди спасителните за нас страдания на Господ: за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя. Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелствува почитта си към Него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото.Скъпоценното миро струвало триста динария, затова някои възнегодували против нея: „защо е това прахосване?“, „мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на сиромаси“. А Христос им отговорил :”Сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате… Тя извърши добро дело за Мене [като] превари да помаже тялото Ми за погребение. За това й усърдие ще се разгласи по цял свят. „Подобно на блудния син грешницата осъзнала греховете си и “дошла в себе си“. Това четиво ни кара да се опомним и ние за нашето духовно състояние и да се разкаем за греховете си, та с нашите покайни сълзи да „помажем“ Господа като оная разкаяла се жена.
В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Юда Искариотски отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника .
От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.
На Велика сряда, за да могат вярващите да се подкрепят в своето усилие на поста, чрез приемане на Св. Причастие, се извършва Литургия на преждеосвещените дарове.
На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец и на Разпети петък да се раздава за здраве.
Днес е и последният ден за доизчистване и разтребване на къщата. На рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер — прави се за здраве и душевно изчистване.
Велика сряда е – ден за изчистване – както отвън така и отвътре.
