Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Господ Иисус Христос ни дава пример как да благотворим – не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.
Когато говори за приближаването на дните на борба и изпитание, Христос разказва за десетте мъдри девици, които били винаги готови да посрещнат Спасителя. Напомня ни, че трябва „да бодърстваме и да не униваме“, и да държим светилниците си запалени в очакване на Божествения Жених.
Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) – милостта. На гръцки език „милост“ се произнася „елеос“.
На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много пъти се повтаря: „да бъде милостта Му вечна, алилуя!“
