Днес по- младите искат прошка от по- възрастните. На днешния ден се чества и празникът Сирни заговезни. Той се отбелязва 7 седмици преди Великден и винаги- в неделя. На трапезата се слагат млечни и яйчени продукти. Приготвят се баница със сирене, сварени яйца и жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и така нареченият обичай „хамкане“: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най- възрастният в къщата я завърта в кръг. След това, всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. Според обичая, също така, се палят и огньове и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни.
На Сирни Заговезни по- младите обикалят по- стари роднини и близки- свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по- възрастни братя и сестри, за да поискат прошка. Традиционно се изрича „Прости!“. „Простено!“, пък, е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка.
Денят, след Заговезни, се нарича Пепеляна сряда. От тогава започват и великденските пости. Забранени са всякакви веселби, песни и танци. Не се правят годежи и сватби. През сирната седмица постът се състои в това, да не се яде месо, а само риба, масло, яйца, сирене и други млечни продукти.
