Стоян Николов Михайловски (1856-1927) е виден български писател, публицист и общественик, поет-философ и сатирик, майстор на баснята и епиграмата.
Роден е в гр. Елена в семейството на Никола Ст. Михайловски – възрожденски писател, публицист и общественик, основател на Търновската правописна школа. Племенник е на търновския митрополит Иларион Макариополски .
Първоначално учи в Търново, а през 1872 г. завършва Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград. От тези ранни години започва и литературната му дейност.
В продължение на две години учителствува в Дойран (дн. Македония), след което през 1875 г. заминава за Франция и учи правни науки (окончателно завършва образованието си във Франция през 1883 г.).
След Освобождението от турско робство (1878) Стоян Михайловски работи като адвокат и съдия, преподава френски език и всеобща литературна история във Висшето училище (днес Софийски университет) като доцент, а по-късно и като професор.
През 1886-1887 г. е избран за народен представител в Третото Велико Народно събрание, а по-късно и в Обикновеното Народно събрание през 1894–1896 и 1903-1908 година.
Като учител по музика в гр.Русе написва стихотворението „Кирил и Методий“ като проект за български всеучилищен химн. Стихотворението става известно през 1901 г., когато в навечерието на празника на светите равноапостоли Кирил и Методий (11 май стар стил) Панайот Пипков – тогава учител по пеене в Ловеч – написва музика към текста. Оттогава стихотворението е обичан от всички празничен химн на славянските равноапостоли свети Кирил и Методий, известен най-вече като „Върви народе възродени…“
