На 29 септември по инициатива на Световната здравна организация (СЗО) се чества Световен ден на сърцето.
Сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ) са най-честата причина за преждевременна смърт. В здравния статус на населението над 90% от смъртните случаи в света и повече от 50% в Европа са резултат от тях. Нашата страна не прави изключение от негативната статистика и 65% от общата смъртност на населението се причинява от ССЗ, съобщават от СРЗИ.
Смъртността от инфаркт на миокарда нараства в активна възраст, особено при мъжете. Възходяща е тенденцията и при смъртните случаи, причинени от мозъчно-съдова болест. През последните години хипертоничната болест започва все по-рано и се наблюдава “подмладяване” на заболяването.
Сърдечно-съдовата система е подложена на непрекъснато въздействие на различни рискови фактори, които увреждат сърцето и кръвоносните съдове и често имат фатални последствия.
Рисковите фактори за ССЗ са обратими и необратими.
Необратими рискови фактори са: мъжки пол, напредване на възрастта и наследствената предразположеност.
Обратими рискови фактора са: тютюнопушене; липидни нарушения; затлъстяване, особено когато е свързано с голяма коремна обиколка; високо кръвно налягане; липса на физическа активност; висока кръвна захар или диабет; психологически стрес;
Повечето от обратимите фактори се повлияват от храненето. Променяйки модела си на хранене, ние можем да намалим съществено вероятността от сърдечно-съдови заболявания.
Друга причина за развитието на ССЗ в съвременния свят е замърсеният въздух, който дишаме. Мръсният въздух може да бъде достатъчен стресов фактор, водещ до инфаркт на миокарда, сърдечна недостатъчност и смърт.
Хранителни фактори, повлияващи липидния статус
Високия прием на животински мазнини е свързан с повишаване нивата на общия и „лошия“ холестерол. Повишения прием на растителни мазнини и мазнините на рибата могат да намалят общия и „лошия“ холестерол в кръвта. Основни източници на растителни мазнини са: растителните масла, овесените ядки, авокадото, ядковите семена. Мазнините на рибата са много полезни за намаляване образуването на кръвни тромби, което от своя страна води до намаляване риска от сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт.
Растителните храни (плодове, зеленчуци, зърнени и бобови храни) съдържат растителни влакнини, които помагат за изхвърлянето на холестерола от организма. Също така храните от растителен произход съдържат вещества с антиоксидантно действие, които защитават мастните киселини, влизащи в състава на мембраните на клетките, от окисление в организма и по този начин намаляват риска от атеросклеротични промени на съдовете.
Хранителни фактори, повлияващи риска от високо кръвно налягане
Факторите, свързани с храненето, които увеличават вероятността от появата на високо кръвно налягане са затлъстяване; повишена консумация на готварска сол; прекомерна консумация на алкохол.
Затлъстяването е силно свързано с високото кръвно налягане и мозъчния инсулт при по-млади хора.
Препоръки за хранене за намаляване риска от сърдечно-съдови заболявания:
Висока консумация на зеленчуци и плодове (минимум 400 г дневно);
Увеличаване консумацията на пълнозърнест хляб, зърнени храни и бобови храни; млякото и млечните храни да са с ниска масленост
Увеличаване консумацията на ядки (специално орехи) и семена;
Употреба предимно на растителни масла, особено зехтин;
Редовна консумация на риба, поне веднъж седмично;
Намаляване консумацията на сол до 5 гр. дневно;
Ограничаване консумацията на животински мазнини; хидрогенирани мазнини (маргарини) и храни, богати на холестерол (хайвер, животински мазнини, субпродукти);
Консумиране предимно на домашно приготвена храна и избягване приема на полуфабрикати, захарни изделия, тестени храни и подсладени напитки;
Редовно петкратно хранене, което включва закуска, обяд и вечеря и две подкрепителни закуски от плодове или зеленчуци с цел поддържане добро ниво на метаболизма. Да се избягва приема на голямо количество храна предимно вечер, което затруднява работата на стомашно-чревния тракт.
Няколко лесни начина да помогнете на сърцето си:
Нужни са не по-малко от 8 часа сън на ден. Това помага за намаляване на кръвното налягане и засилва метаболизма;
Редовните умерени физически натоварвания са в основата на профилактиката на ССЗ. Определената норма за физическа активност за зрели хора е следната: движение или спортуване 30 мин. дневно 5 пъти в седмицата. Не е задължително да е аеробика или фитнес, може да си направите просто разходка в парка, да се качите пеш по стълбите и да ограничите използването на градски транспорт за сметка на ходенето пеш;
Намерете начин да се преборите със стреса (медитация, йога, хоби);
Следете теглото и обиколката на талията. Поддържането на нормално телесно тегло и обиколка на талията под 80 см. за жените и под 90 см. за мъжете са особено важни в профилактиката на ССЗ;
Не прекалявайте с алкохола, кафето и цигарите, като най-добре се откажете от вредните навици.
Хроничните неинфекциозни заболявания се превръщат във все по-голям проблем, пораждайки загуба на функционални способности, намалени възможности за социално-икономически продуктивен живот и влошено психично здраве. Важна е ранната профилактика, която трябва да започне още в детска възраст чрез създаване на здравословен модел на хранене и оптимална двигателна активност на децата и учениците. При останалата част от населението основният акцент в профилактиката е свързана с контрол на основните рискови фактори, водещи до ССЗ.
Редовните профилактични прегледи при личния лекар и своевременни консултации със специалисти (кардиолог, ендокринолог, диетолог, психолог) при необходимост и контрол на стойностите на артериалното кръвно налягане, кръвната захар и общия холестерол имат важна роля в ранното откриване на сърдечно-съдовите заболявания и тяхното лечение.
