Онкологичните заболявания са сред основните причини за смъртност в световен мащаб. С най-голяма честота са злокачествените заболявания на млечната жлеза при жените и рака на белите дробове при мъжете. Следват туморите на дебелото и правото черво, на простатната жлеза и гинекологичните злокачествени заболявания при жените. По данни от 2009 г. новозаболелите от всички туморни локализации у нас са 34 576 души. В световен мащаб злокачествените заболявания бележат тенденция към увеличаване. По данни на Националния раков институт в САЩ броят на заболелите през 2010 г. е близо 12 милиона души като се очаква в близките 10 г. те да се увеличат с още 2 милиона.
Редица рискови фактори са причина за появата и развитието на туморните заболявания, но те не могат да се разглеждат изолирано. Комбинации от различни външни фактори, фактори на организма и психичното здраве могат да провокират поява на един или друг тумор. Водещ фактор за риска от тумори на белите дробове е тютюнопушеното, но не бива да се пренебрегва и рискът за т. нар. пасивни пушачи. Все по-често се дискутира значението на факторите физическа активност и наднормено тегло. Те се свързват с по-висока заболеваемост от тумори на млечната жлеза, колоректален рак, тумори на простатата, женски гениталии. Най-важното за по-ранната диагноза е самонаблюдението. При появата на симптоми като например стомашен дискомфорт, кашлица и тежест в гърдите, промяна на теглото без причина, е необходим незабавен преглед при лекар-специалист.
Онкологията е най-бързо развиващата се медицинска специалност. За няколко десетилетия сме свидетели на бурно развитие и поява на терапевтични възможности, които позволяват да се увеличи продължителността и да се подобри качеството на живот при това хронично заболяване. Въвеждат се по-нови методи на хирургично лечение, а с помощна на авангардни технологии се прецизира лъчетерапията, без да се увреждат по никакъв начин здравите тъкани.
Усилията на МЗ и на специалистите-онколози са насочени към удължаване на преживяемостта посредством ранното откриване, първичната и вторичната профилактика, както и прилагането на единна терапевтична програма, основана на резултатите от международни многоцентрови проучвания.
