Тър­жес­т­ве­но­то ос­ве­ща­ва­не на во­да­та на Богоявление се с­вър­з­ва с древ­на­та тра­ди­ция на Йе­ру­са­лим­с­ка­та цър­к­ва, ко­я­то в на­ве­че­ри­е­то на праз­ни­ка за­поч­на­ла да из­вър­ш­ва шес­т­вие до ре­ка Йор­дан, за да въз­по­ме­не по­та­пя­нето на Спа­си­те­ля в реч­ни­те во­ди.

През V в. анти­о­хийс­ки­ят пат­ри­арх Пе­тър Гна­февс въ­веж­да от­с­луж­ва­не­то на два во­дос­ве­та ­ един пре­ди праз­ни­ка, т. е. на пе­ти яну­а­ри, и един на са­мия праз­ник. С ос­ве­те­на­та во­да би­ли бла­гос­ла­вя­ни не са­мо но­во­пок­ръс­те­ни­те, но и всич­ки хрис­ти­я­ни, ко­и­то учас­т­ва­ли в све­та­та Ли­тур­гия. И ма­кар во­дос­ве­тът да се пре­вър­нал в ед­но от най-по­пу­ляр­ни­те цър­ков­ни бо­гос­лу­же­ния, са­мо во­дос­ве­тът, от­с­луж­ван на Бо­го­яв­ле­ние бил удос­то­ен с по­чет­но­то наз­ва­ние “ве­лик”. За­що­то то­ва е един­с­т­ве­ни­ят во­дос­вет в го­ди­на­та, кой­то въз­по­ме­на­ва ве­ли­ко­то съ­би­тие в чо­веш­ка­та ис­то­рия ­ явява­ва­не­то на Бо­га пред све­та в три­те Му ипос­та­си, ста­на­ло при по­та­пя­не­то на Иисус Хрис­тос в ре­ка Йор­дан.

За­то­ва и во­да­та, ос­ве­те­на на то­зи праз­ник се на­ри­ча “ве­ли­ка све­ти­ня”. С осветената богоявленска вода православните свещеници в рамките на 3 дни ръсят богомолците и техните домове за здраве и благоденствие, вярвайки в целебната сила на светената вода.

На самия празник свещениците втори път осветяват вода, която се пази през цялата година в църквата за освещаване на храмове, икони и каещи се.