Изолирани и вглъбени в собствените си проблеми, борейки се с тъй несигурното бъдеще забравяме, че те, нашите родители, имат нужда от помощта ни. Бързайки, ние подминаваме болката и страха в техните очи. Несигурността и безсилието, че ще се справят с трудностите на поредния ден.
   Срещнах благодарността в очите на 86- годишната Добринка Спасова от асеновградския квартал Долни Воден. Възрастната дама живее сама в къщата си. Животът й е преминал на полето. Започнала е да се занимава със земеделие от много малка.
   Добринка е вършела и виждала с очите си 100- ци добри дела. А тя самата срещна доброто съвсем наскоро. Трогната до сълзи, Добринка разказа своята история пред нашия екип. Нарекохме я „Среща с Доброто”. Ето и самата история: „Връщах се от Пловдив в Асеновград с влака.”, започва разказа си моята събеседничка. „Когато той спря, се приготвих за слизане. Вече дори и едно толкова рутинно действие, като слизането и качването по стълби, за мен е едно голямо бреме. Напрягам всичките си сили. Годините си казват думата. Една група младежи също се готвят да слизат. Те просто се надпреварваха кой да ми подаде ръка. Тези млади хора са запазили човечността и добротата в сърцата си. Това ме трогна най- много. Не ме подминаха или избутаха, като едно голямо бреме. Напротив, помогнаха на една възрастна жена. Срещите с доброто трябва да добиват гласност. Обръщаме внимание някак си на лошото. А подминаваме доброто. А то съществува. Е, това е моята среща с него. Може да ви се стори наивна, но аз ще помня винаги добрината на тези деца. Не им знам имената, но знам, че притежават състрадателни и добри души.“
   А може би, това добро, макар и малко, неслучайно се е случило на възрастната дама от Асеновград. Около нея е пълно с добрини. Та нали името й е Добринка. Пред нашия екип тя сподели още, че по времето, когато се е родила, семейството й е преживявало тежък момент и се е сблъскало с неприятности. Тогава кръстницата е казала: „Това дете трябва да го наречем Добринка, та поне нека на нея се случват хубави неща!“. Така и станало.
   „Не е толкова трудно да помогнеш, както и да кажеш Благодаря.“, допълни към края на нашия разговор 86- годишната асеновградчанка. Попитахме Добринка също дали е трудно човек да прави добрини. „Не, никак!“, категорична бе тя. „Забързани в днешния, изпълнен с тревоги живот, все пак трябва да намерим време и сили, да бъдем добри.“, казва още жената.
   А дали има и други, освен нея, които вярват в доброто в днешно време, проверихме с анкета из улиците на Асеновград. За наша радост, от всички анкетирани получихме положителен отговор.