От около две седмици по поречието на река Чая и особено в центъра на града, асеновградчани имат уникалната възможност да наблюдават и да се наслаждават на колонии от Голяма бяла чапла и малък корморан. Атрактивната гледка на прелитащи над водата или накацали по речното корито птици е необичайна за района и освен, че предизвиква голям интерес сред хората, ни провокира да се срещнем с доц. Цено Петров, изтъкнат еколог, участник в актуализацията на списъка на птиците в Червената книга и с ред други достижения. Ето как обясни той новото за града явление – красивите пернати гости в нашата река:

„Причина за това тези природозащитени птици да дойдат да търсят храна в нашата река е студеното време, заради което много от водоемите, от които по принцип се изхранват, замръзват, за разлика от река Чая, която е течаща и по-трудно замръзва. Тук те се хранят с животинския свят, който се намира в реката. Защо точно тук? Река Марица е основния воден обект, който пресича Тракия. Приток на Марица е нашата река и по нея те тръгват и в търсене на храна стигат почти до Бачково.

Няколко вида птици можем да видим в момента по коритото на Чая – Голяма бяла чапла,  Малка бяла чапла, малък корморан, за когото най-голямата численост, която преброих преди няколко дни беше около 126 птици.“ Новото всъщност за града е точно малкият корморан, обяснява доц. Петров. „Защо и той е тук? Защото край Пловдив се намира  защитената територия към Натура 2000. Територията се нарича „Нощувка на малкия корморан” и се намира  поречието на р. Марица в района на „моста на 6′™ км“ край гр. Пловдив, в близост до пътя Пловдив – Пазарджик. Там числеността на корморана е най-голяма и предполагам, че от там са дошли по нашите земи, защото тук намират храна.

По реката се наблюдават и сребристи чайки, както и други по-малки птици като водния кос. Това е една птица, с размери колкото голямо врабче, с беличко на гушката. Той се казва воден кос защото се гмурка под водата и се храни с малки рибки, рученици и всичко, което намери да си хапне. Но е интересно това, че упорито ходи по дъното на реката под водата, като след това спокойно си излита.

Дали това, че тези птици днес се намират тук, означава че река Чая е чиста? Определено означава, защото когато преди години реката беше мъртва и течеше мътна, заради флотационната фабрика в Лъки, тогава никаква птица не влизаше в нея, просто защото нямаше причина да го прави. Към този момент чистотата в реката е добра.

По отношение на състоянието на нашата река е добре да помислим за една идея – да се прегради река Луковица и да се поддържа един постоянен дебит на водата, най-вече за по-безводните месеци. Тази събрана вода ще носи и енергия, ще носи и допълнително вода, която ще се влива в Чая. Река Луковица е една прекрасна голяма водна чаша и би могло водата в нея да се задържи и когато Чая остане без вода, да я пускаме отново. Това е една добра идея и поглед към бъдещето. Може да стане екзотично място, могат да се пуснат лодки и да стане едно приятно място за асеновградчани.

Друга една идея, която би могла да се разработи в Асеновград е да се експонира в екологично отношение коритото на реката – от началото до края на града. В нея има, а не бива, прегради, които да убиват енергията на водата за да не подкопае подпорните стени, но по-доброто решение е реката да се прегради на прагове, които образуват водни огледала. В тези водни огледала ще има и повече птици, заради повечето риба, която ще се събира там,  и много по-красиви гледки. Така, както е решен въпросът в Ловеч, например.“ 

а{gallery}/media/jw_sigpro/users/0000000050/chapli{/gallery}