Чрез една малка и необикновена книга с изповеди на знаменити асеновградчани Иван Желязков прави читателите свидетели на истините, които са съзрели по своя път тези уникални личности. Думите на тези изповеди са дъхави и жилави, обагрени с човешка пот, с човешки кахъри и радости. В своя сборник от документални разкази „Джобен иконостас” писателят среща читателя с вътрешния свят на Георги Ковачев, Димитър Андреев-Ганди,Георги Евстатиев, Фанка Касабова, Георги Петров, Иванка Тошева, Костадин Костадинов, Кръстю Ножаров, Коста Форев, Димитър Ковачев, Венеамин Кадиев, Дичо Хубенов, Янко Лилов. Припомненото чрез изповедите в „Джобен иконостас” сякаш палва свещица пред тези от включените в книгата личности, които не са вече сред живите, а за живите е сякаш топъл човешки благослов. И тъй като много и добри хора са споменати в книгата с добра дума, това дава основание на автора да я нарече „Джобен иконостас”. Не с образите на светци и мъченици кичи Иван Желязков този иконостас, а с обичливите думи на толкова обикновените и заедно с това толкова чудновати хора.
