Тъй като при кръщението на Иисус Христос небето „се отваря“ и Светият Дух слиза като гълъб върху Христос, а от небето се разнася глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение“, то народът ни вярва, че ежегодно през нощта на Йордановден небето се отваря. Който успее да види чудото и в този момент си пожелая нещо, то желанието му ще се сбъдне.
Хората вярват, че на Йордановден водата има по-голяма сила. Освен, че пречиства греховете, тя умее да лекува, затова болните влизат в реката, в която е хвърлен кръстът. Ако кръстът замръзне, годината ще бъде здрава и плодородна. Старите българи пък са вярвали, че на Йордановден, в полунощ реките спират да текат и ставали лековити.
На Йордановден се меси обреден хляб, за направата на който се използва част от светената вода. Всеки от дома трябва да си вземе късче, за да бъде здрав и да се радва на късмет и успехи през годината.
Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.
Йордановден е календарното начало на периода на новите сгледи и сватби до Сирни заговезни.
