Кризата с коронавируса се оказа благоприятна среда за активното разпространение на фалшиви новини. Масовото популяризиране на неверни твърдения води до създаване на грешно впечатление и понякога влияе върху психиката на личността, смятат експерти. Как да разпознаем фалшивите новини, ни информират от Международната федерация на библиотечните асоциации и институти (IFLA).

Първото, което трябва да направим, е да проверим източника. Освен статията, проучете сайта, целите му и информацията за контакт. Проучете автора. Установете съществува ли такава личност и какви са отзивите. Проверете датата. Повторно публикуване на стари новини не означава, че те съответстват на текущите събития. Предразсъдъци – помислете дали преценката Ви не е повлияна от пристрастия. Четете целия текст – Заглавията често са подвеждащи. А как звучи цялата история? Източници – проверете приложените връзки. Установете дали наистина подкрепят написаното. Дали не е шега? Ако историята е необичайна, може да е сатира. Проучете автора и сайта, за да сте сигурни. Ето и още:

  1.  Пропаганда:
    • Ползва се от корпорации и неправителствени организации с цел да налагат мнения, ценности и информация;
    • Залага на емоциите;
    • Целта е користна и вреди на обществото.
  2.  Кликбейт – примамки за кликвания:
    • Сензационни заглавия, целящи да привлекат вниманието;
    • Много често подвеждащи, като съдържанието не отговаря на заглавието;
    • Носят рекламни приходи.
  3.  Спонсорирано съдържание:
    • Реклама, която изглежда като новинарски текст;
    • Потенциален конфликт на интереси за истинските новинарски медии;
    • Консуматорите може да не разпознаят съдържанието като реклама, ако не е ясно означена като такава.
  4.  Грешка:
    • Новинарските медии понякога правят грешки;
    • Грешките могат да навредят на медията или да доведат до съдебен спор;
    • Реномираните организации публикуват извинения.
  5.  Партизански:
    • Идеологически – тълкуването на фактите е едностранчиво, макар да твърдят, че са безпристрастни;
    • Представят само факти, които подкрепят историята, като игнорират друго мнение;
    • Емоционален и страстен език.
  6.  Теория на заговора:
    • Обяснява сложни реалности, чрез внушаване на страх и несигурност;
    • Не може да се фалшифицира и доказателствата срещу заговора се смятат за негова потвърждение;
    • Отхвърля мнението на експерти и авторитети.
  7.  Псевдонаука:
    • Внушава лъжливи твърдения за екологичните качества на продукти, лекове, антиваксинация и отричане съществуването на климатичните помени;
    • Погрешно представя истински научни разработки чрез измислени или лъжливи твърдения;
    • Често противоречиви на експертите.
  8.  Мисинформация (погрешна информация):
    • Смесица от вярно, невярно и полулъжливо съдържание;
    • Цели да информира, но авторът може да не е наясно, че съдържанието е невярно;
    • Неточни твърдения, изкривено съдържание и подвеждащо заглавие.
  9.  Измислица (fake):
    • Напълно измислено съдържание, целящо да дезинформира;
    • Тактика на герила маркетинг, ботове, коментари и подправено брандиране;
    • Мотивирани от рекламни приходи, политически влияние или и двете.
  10.  Под повърхността:
    • Неверни твърдения – автентични снимки, видео или цитати се приписват на погрешни събития или лица;
    • Фалшификация –  уебсайтове и Туитър профили, които се представят като познат бранд или лице;
    • Подвеждащи – заглавието или подзаглавието не отразява съдържанието;
    • Подправено съдържание – статистическите таблици, графики, снимки и видео са модифицирани или подправени.