Кризата с коронавируса се оказа благоприятна среда за активното разпространение на фалшиви новини. Масовото популяризиране на неверни твърдения води до създаване на грешно впечатление и понякога влияе върху психиката на личността, смятат експерти. Как да разпознаем фалшивите новини, ни информират от Международната федерация на библиотечните асоциации и институти (IFLA).
Първото, което трябва да направим, е да проверим източника. Освен статията, проучете сайта, целите му и информацията за контакт. Проучете автора. Установете съществува ли такава личност и какви са отзивите. Проверете датата. Повторно публикуване на стари новини не означава, че те съответстват на текущите събития. Предразсъдъци – помислете дали преценката Ви не е повлияна от пристрастия. Четете целия текст – Заглавията често са подвеждащи. А как звучи цялата история? Източници – проверете приложените връзки. Установете дали наистина подкрепят написаното. Дали не е шега? Ако историята е необичайна, може да е сатира. Проучете автора и сайта, за да сте сигурни. Ето и още:
- Пропаганда:
- Ползва се от корпорации и неправителствени организации с цел да налагат мнения, ценности и информация;
- Залага на емоциите;
- Целта е користна и вреди на обществото.
- Кликбейт – примамки за кликвания:
- Сензационни заглавия, целящи да привлекат вниманието;
- Много често подвеждащи, като съдържанието не отговаря на заглавието;
- Носят рекламни приходи.
- Спонсорирано съдържание:
- Реклама, която изглежда като новинарски текст;
- Потенциален конфликт на интереси за истинските новинарски медии;
- Консуматорите може да не разпознаят съдържанието като реклама, ако не е ясно означена като такава.
- Грешка:
- Новинарските медии понякога правят грешки;
- Грешките могат да навредят на медията или да доведат до съдебен спор;
- Реномираните организации публикуват извинения.
- Партизански:
- Идеологически – тълкуването на фактите е едностранчиво, макар да твърдят, че са безпристрастни;
- Представят само факти, които подкрепят историята, като игнорират друго мнение;
- Емоционален и страстен език.
- Теория на заговора:
- Обяснява сложни реалности, чрез внушаване на страх и несигурност;
- Не може да се фалшифицира и доказателствата срещу заговора се смятат за негова потвърждение;
- Отхвърля мнението на експерти и авторитети.
- Псевдонаука:
- Внушава лъжливи твърдения за екологичните качества на продукти, лекове, антиваксинация и отричане съществуването на климатичните помени;
- Погрешно представя истински научни разработки чрез измислени или лъжливи твърдения;
- Често противоречиви на експертите.
- Мисинформация (погрешна информация):
- Смесица от вярно, невярно и полулъжливо съдържание;
- Цели да информира, но авторът може да не е наясно, че съдържанието е невярно;
- Неточни твърдения, изкривено съдържание и подвеждащо заглавие.
- Измислица (fake):
- Напълно измислено съдържание, целящо да дезинформира;
- Тактика на герила маркетинг, ботове, коментари и подправено брандиране;
- Мотивирани от рекламни приходи, политически влияние или и двете.
- Под повърхността:
- Неверни твърдения – автентични снимки, видео или цитати се приписват на погрешни събития или лица;
- Фалшификация – уебсайтове и Туитър профили, които се представят като познат бранд или лице;
- Подвеждащи – заглавието или подзаглавието не отразява съдържанието;
- Подправено съдържание – статистическите таблици, графики, снимки и видео са модифицирани или подправени.
