„Календарните празници в Станимака представляват особен интерес по две причини. Преди всичко те са един своеобразен показател за българския етнически облик на града и, второ, в тях, колкото и странно да изглежда, преобладават не религиозните, а стопанските и нравствени мотиви, което ги прави ценен източник за изучаването на тогавашния градски бит.“, пише в своя исторически очерк „Асеновград в миналото“, големият писате Николай Хайтов.
В безценната за асеновградчани книга, безценна заради събраната и съхранена между страниците ѝ информация, той успява да предаде някогашните обичаи, традиции и събития, характерни за Асеновград и региона. В книгата му подробно е описано и посрещането на Рождественските празници в някогашна Станимака по стар стил, когато Бъдни вечер е била на 6 януари, както и до ден днешен празнуват в Русия, Сърбия и още 16 страни, сред които Черна гора, Беларус, Етиопия, Грузия.
Ето как описва Хайтов отбелязването на празничния цикъл в миналото на града:
„Годишните календарни празници в Станимака започват с Игнажден (2 януари). На този ден ходят на черква. Запалената свещ загасват веднага и я палят после, когато някоя жена почне да ражда. Вярва се, че това ще облекчи родилката. Същия ден насаждат квачка. Ако на този ден в къщата влезе мъж, пилетата ще са мъжки, ако пък влезе жена — женски. На първия влязъл в къщи се дава дилафът, за да разрови огъня — да се люпят пилетата, да се раждат децата, да се женят ергените, да има берекет. Момите слагат жито под възглавниците си, за да сънуват този, за когото ще се омъжат.
Суха Коледа (Бъдни вечер) се празнува на 6 януари. Рано заранта децата обхождат махалата със сурвачки, украсени с царевични пуканки, влизат в къщите и пеят коледната песен „Коладице, варварице, кола дърва — кола брашно”. Стопанките ги даряват с ябълки, орехи, сушени сливи, стафиди и дребни пари. Коледарите не влизат в гръкоманската махала Амбелинос, защото лангерите считали коледуването за български обичай и не искали да го празнуват.
Вечерта на Бъдни вечер се прави трапеза „с кравай”, замесен от тесто, в което се слага сребърна пара. Отгоре се нареждат тестени ивици с набучени орехови ядки във форма на звезда. Освен парата в кравая има и „късмети”. На трапезата се слагат девет вида храни — зелеви сарми, грозде на климастарки, ябълки, петмез, орехи, туршия, вино, балсуджуци и сварен ошав. Освен това на трапезата има и чесън, от който всеки хапва по малко за здраве. При чукането на орехите се вижда кой е кух, т. е. кому работи или не работи късметът. Най-старият прекадява трапезата, след това всеки си отчупва от кравая. Щастливецът на годината е този, на когото се е паднала парата. Във винарските къщи след трапезата се прекадяват и бъчвите. Огънят се оставя да тлее цяла нощ, а трапезата се оставя до заранта, „за да си укуси света Богородица”. Цяла нощ врят на огъня коледните сарми с кисело зеле, които ще се ядат на другия ден.
Коледа (7, 8 и 9 януари) се празнува три дни, ходи се на гости и трапезата не се вдига. Традиционното ядене са малките коледни сармички с кисело зеле, наричани „апраци”. На първия ден децата ходят по къщите и пеят традиционната песен „Ой коледо, мой коледо”.“
