На 14 септември се отбелязва църковния празник „Въздвижение на Светия кръст Господен“. Това е един от четирите дни в годината, в който според православната религия се извършва поклонение.
Кръстовден е един от 12-те велики християнски празника.
Според църковното предание Св. Елена – майка на император Константин Велики – е ревностна християнка. През 326 г. тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните.Усилията ѝ се увенчават с успех.Тя намира Кръста Господен.
Счита се, че частица от този кръст е заровена в местността Кръстова гора. Ето защо по повод празника Кръстовден и тази година хиляди християни се събраха на Кръстова ,за да се поклонят на божието Разпятие и да измолят от Бога здраве .
В църквата „Покров Богородичен” на светата обител „Св.Троица” беше отслужена Света литургия от Пловдивския митрополит Николай и изложена за поклонение частица от разпятието на Христос.
На Кръстовден свещениците правят водосвет по домовете. Същият ден по време на богослужението в църквата, свещениците изнасят кръста в средата на храма за да се поклонят вярващите.
В народните вярвания, Кръстовден се свързва с началото на есенния сезон, с време за сеитба на зимните култури, както и за гроздобер.
На този ден най-възрастната жена в домакинството, опича Кръстова пита с украса от кръст върху него.
Смята, се че от този ден Слънцето се връща назад към зимата, денят и нощта се кръстосват, студът наближава и може да те боли кръста. За това с тези ритуални думи всички смятали, че се предпазват от болки в кръста, през идната година.
На Кръстовден се спазва строг пост „говее се за кръста“ и не се яде нищо червено: червен пипер, домати, репички, червени ябълки и т.н.
На трапезата се слагат грозде, печена тиква, обреден хляб и други задължително постни храни.
Имен ден празнуват Кръстю, Кръстина, Кръстан, Ставри. Да им е честито името !
