На 02.06.1876 г. България губи една от най- значимите личности за цялата си история- великият революционер Христо Ботев. Действията и приносът му за страната са толкова големи, че не могат да се обхванат с определения. Той е бунтар, чийто съзнание, ум и мисли далеч надскачат своето време. А работата му за по- доброто бъдеще на България го прави истински национален герой.
   Роден в Калофер, но продължил своето образование в Русия, свободолюбивият по дух българин още от млад вижда единствения възможен път на страната си в революцията. Това негово схващане и убеждение предопределя целия му живот. Още на 19 години, след една дръзка и пламенна публична реч, подбуждаща към действия срещу османците, той е принуден да напусне България и да продължи своя живот като емигрант в Румъния. Там Ботев попада в средата на българската революционна емиграция и намира истинското си място и цел сред хора като Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През месец май 1876 г., подтикнат от новината за предварително избухналото Априлско въстание, погрома и потушаването му, революционерът страда силно от отсъствието си точно в този момент от своята родина. Той чувства, че вече е дошло времето да остави настрана думите и да предприеме конкретни действия.
   В този ред на мисли, наш екип направи анкета сред множество асеновградчани, за видим какво си спомнят от историята за подвига на Ботев. Някои от запитаните разказаха доста подробности от живота на революционера. Малцина бяха онези, които успяха да изрецитират част от негови стихотворения. А трети просто си спомниха, че той е един велик българин, загинал за свободата и независимостта на страната ни.
   Ботев намира смъртта си на връх „Камарата” в Стара планина. Неговият образ остава в съзнанието на българите като личност, повдигнала духа на България в тъмни времена. Създала трепети в душите на потиснатия народ. Събудила надежди и предизвикала повсемесна мъка и покруса с отиването си от този свят. Христо Ботев е оставил много след себе си. Всички емоции по трънливия и самотен път на революционера бунтар, надраснал своето време и поколение, той оформя като поезия- стихотворения, които отразяват трепетите, емоциите, убежденията и идеологията му в една чудна примесица от романтизъм и реализъм.
   След тази изпълнена с толкова патриотични чувства биография, няма начин да не си зададем въпроса: „Жив ли е патриотизмът на българина?” Всеки от нас сам, преодолявайки неволите и негодуванията към Родината, изпитва своята обич към отечеството. И може би, няма по- голямо доказателство от това, че ден след ден избира да продължи своя макар и нелек живот в родната страна. Всеки един от нас пази онази надежда, която е събудил в българската душа, още много отдавна, Ботев.
   И именно, заради великия подвиг на големият български революционер, точно на 2- ри юни, всяка година, в 12 ч. на обяд, България притихва в 1- минутно мълчание, под воя на сирените. За съжаление, обаче, за пореден път в нашия град, асеновградчани, движейки се с колите си или пеша по улиците на Асеновград, не показаха уважение и не се спряха, дори за секунди в Деня на Ботев. Малцина бяха тези, които спряха за минута мълчание. Дали, защото тази година сирената в Асеновград бе някак заглъхнала и почти не се чуваше, или защото още не сме се научили да отдаваме почит на българските герои, остава да гадаем.