Св. Андрей Критски е роден през 7 век в Дамаск. До 7-годишната си възраст бил ням, но се изцерил от този недъг след приемане на Св. Причастие. От тук нататък той се посветил изцяло на Бога и на 14-годишна възраст бил приет в клира и ръкоположен от св. Софроний Йерусалимски. С богопредания си живот спечелил любовта и уважението на християните. Взел участие в Шестия Вселенски събор. На преклонна възраст бил поставен за епископ на о. Крит.
Най-отличителните качества на св. Андрей били дейното благочестие, необикновеното смирение, мъдростта и пастирската любов.
Автор на много беседи, канони и стихири, той остава в църковната химнография с най-известното си творение – Великия покаен канон. В канона св. Андрей хронологически преминава през цялото Свещено Писание, започвайки от грехопадението на Адам и Ева и завършвайки с изкупителната смърт на Иисус Христос. Представена е цялата старозаветна и новозаветна галерия от образи на праведници и грешници, към които авторът поставя в едно и друго отношение своята душа. Изобразена е голямата бездна между небето и преизподнята, между светостта и порока. Основната мисъл на това дивно църковно творение е зов към съвестта за осъзнаване на греха и за покаяние.
