На този ден през 1895 г. Александър Попов представя своето ново откритие. Той демонстрира за първи път пред Руското физическо дружество в Санкт Петербург изобретения от него уред за предаване и приемане на електрически колебания на големи разстояния без проводник.
От една зала на университетската сграда Попов изпраща в друга думите „Хайнрих Херц“, които председателят на дружеството възпроизвежда на черната дъска.
Така името на Хайнрих Херц въвежда безжичното предаване на съобщения на разстояние. Именно това, че не само са излъчвани радиовълни, а чрез тях е предадена информация, е основата на претенцията Попов да се сочи за откривател на радиото. През 1899 г. той включва към уреда телефонна слушалка и създава възможност за слухово приемане на сигналите.
През лятото на 1911 г. на борда на крайцера „Надежда“ у нас започва да работи радиостанция, а на 1 май 1912 г. влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция.
Впоследствие радиото навлиза в масова употреба и в България, като става едно от основните средства за далекосъобщения.
Този ден се чества в Русия като Ден на радиото и в България като Ден на радиото и телевизията.
