Храм „Св. Николай” е построен през годините 1816-1821, когато е завършен и осветен. Годината на освещаването е отбелязана на голямата храмова икона, поставена на специален иконостас. Църквата „Св. Николай” е построена върху стар гробищен параклис от ХVІІІ век. Кои са строителите и архиереите на храма, не се знае. Храмът е осветен през месец май 1821 г. от тогавашния пловдивски митрополит Паисий Еласовец.

Въпреки че църквата е вкопана в земята, съгласно заповедта, с която е разрешено да се строи, външният й вид е доста внушителен.

Историята на църквата се дели на два периода: 1821-1906 г. и от 1906 г. до днес. През първия период църквата е била в ръцете на гърци или гърчеещи се под ведомството на Цариградската патриаршия. От 1821 до 1906 г. в църквата служението се извършва на гръцки език от гърчеещи се.

Първото българско църковно настоятелство приело църквата в присъствието на свещеник Иван Бухлев, тогава енорийски при църквата „Св. Благовещение”, на 17 ноември 1906 г. Оттогава започва нова страница в живота на енорийския храм „Св. Николай”.

След свещеник Бухлев храмът е имал 7 свещеника, последният от които  е отец Йордан Георгиев.