Християнската църква въвежда празника през ХІ в., когато са преместени светите мощи на Николай Чудотворец от Балканските земи в гр. Бари в Италия. Българите наричат празника „Сухи Св. Никола”, „Лятна Никулка” и го почитат за предпазване от суша, градушки и наводнения. На този ден, според народните вярвания, не трябва да се работи, за да не се разгневи светецът и да накаже хората с природни бедствия. Вярва се, че на летния Никулден жените не трябва да хващат игла през деня, защото „дупчат“ светеца в очите и ще се разболеят от „очибол“. В чест на св.Никола се коли мъжко животно за курбан, за да се предпази реколтата от градушка.
Паметта на Св. Николай честваме два пъти през годината: на 6 декември, когато светителят се представил на Господа, и на 9 май – денят на пренасяне светите му мощи от град Мир (Древна Ликия) в Бари (Италия). Всеки четвъртък през годината е също посветен на неговата памет.
