На първи януари православната църква почита паметта на Свети Василий Велики, голям християнски мислител, философ и писател. Василий, наречен Велики още приживе, бил надарен и с пророческа сила, която му позволила да предвиди деня на своята смърт. Той полага основите на благотворителната християнска дейност и така реализира на дело идеята на Христовия закон на любовта и прошката. В народния календар Васильовден се нарича Сурваки заради обичая сурвакане. Според традициите децата обикалят къщите и с дрянови сурвачки пожелават здраве и благоденствие на стопаните. Домакините даряват сурвакарите с кравайчета, сушени плодове, дребни пари и лакомства. С пожеланията си сурвакарите трябва да прогонят нечистите сили, които върлуват по време на „мръсните” дни и да предпазят хората от тях. Почти навсякъде се изпълнява и обичай, известен най-общо под името Ладуване, който също се явява гадаене за женитба. Изпълнява се от момите и ергените, които пускат в съд с вода белязани китки или пръстени. Една мома (някъде дете, старица или др.) ги изважда, наричайки при това на кого какъв брачен партньор се пада. Потапянето и изваждането са съпроводени със специални песни, като обичаят обикновено завършва с общо хоро. Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Сред задължителните блюда са свинска пача и петел или пуйка. Пече се и баница или пита с дрянови късмети. Първият залък от баницата с късметите, момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга).На масата се слагат орехи, мед, жито и ошаф. Задължително трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове.
На първи януари православната църквата отбелязва и Обрезание Господне, припомня обрязването на младенеца Исус на осмия ден след раждането му.Обрезанието е свещенодействие, установено в Стария Завет при патриарх Авраам в самото начало на второто хилядолетие преди Рождество Христово и послужило не само като „знак на завета“ между Бога и богоизбрания народ, но и като далечен пред образ на християнското тайнство Кръщение . Като печат на този „знак“ служило името, което давали на младенеца при обрязването му. Потомък по плът на Авраам, прославян в Новия Завет като „баща на вярващите“, Господ Иисус Христос бил обрязан в осмия ден от Своето рождение и Му дали името „Иисус“, наречено от ангела.
Днес имен ден празнуват: Васил, Василен, Василена, Василий, Василия, Василка, Васка, Весела, Веселин, Веселина, Вълко, Вълчо.
