Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя Сиропустна. На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос. Сирни заговезни (Поклади) или Прощална неделя е празник на всеобщото опрощение. Прощална неделя, защото в този ден всеки иска и дава прошка за волни или неволни обиди, недобри помисли и намерения спрямо своите близки и познати. В Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го гневи. Този ден се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, а след него – от понеделник, започва Великият пост. ВНеделя Сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна служба, след която взаимно се опрощават, като всички  духовници и миряни  си искат един от друг прошка и взаимно си прощават всичко сторено с дума, дело или мисъл. Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци. Прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: „Прощавай, мамо, тате… „. Отговорът е „Господ да прощава, простен да си!“,. В някои български селища на този ден казват: „простено – прости!“, т. е. „аз ти прощавам и ти ми прости“. На Сирни Заговезни, православните християни за последен път вкусват млечни продукти и яйца. На трапезата се слагат баница със сирене, питка, варени яйца, бяла халва с ядки, риба. След вечерята се прави т.нар. хамкане.  Бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Най-характерен обичай за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва „мамуляк“ /слама от царевица/ и „черешовина“ /кори от черешово дърво/. Огънят се прескача от всички. На Сирни Заговезни традиционно се провеждат  и кукерски игри. Мъже се маскират като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. В групата обикновено има водач, наричан „хаджия“,  „кукерска булка“ или „баба“ – мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце. Кукерите обикалят по домовете, разиграват комични сценки и благославят за здраве и плодородие.