Днес, 27 декември, Православната църква отбелязва празника на свети първомъченик и архидякон Стефан – един от най-ранните свидетели на християнската вяра. Той е сред седемте ученици, избрани да подпомагат апостолите след Възкресението на Исус Христос, и остава в историята като първия мъченик на Църквата. Свети Стефан посвещава живота си на проповедта на Божието слово в Йерусалим. Силните му слова и непоколебимата му вяра бързо привличат последователи, но и предизвикват остра реакция от страна на фарисеите. Обвинен в богохулство и неуважение към Моисей, той застава пред съда, където смело защитава убежденията си. Разгневена тълпа го убива с камъни, а преди смъртта си Стефан се моли на Бог да прости на гонителите и убийците му. Името Стефан идва от гръцки и означава „венец“ – символ на духовната победа и мъченичеството. В народните вярвания светецът е покровител на страдащите от тежки заболявания и на хората, изпаднали в житейски трудности. Смята се още, че той закриля вярващите и им помага да запазят духовната си сила. Празникът на свети Стефан е последният голям християнски празник за годината и според народните представи с него завършва старият годишен цикъл. По традиция младите семейства отдават почит на своите кумове, кръстници и родители. Празничната трапеза е богата и включва месни ястия, най-често свинско с кисело зеле и баница с месо. Стар обичай повелява момите да слагат ечемик под възглавницата си, за да сънуват бъдещия си избраник. Имен ден днес празнуват всички, носещи имената Стефан, Стефка и техните производни – Стефи, Стефко, Стефчо, Стефана, Стефанка, Стефания, Стефани, Фани, както и Стамен, Стамена, Станимир, Станимира, Станислав, Станислава, Станчо, Светлин. Сред именниците са още Венцислав, Венцеслав, Венко, Венцеслава, Венцислава, Венета, Венка, Венче, Вени, както и Стоян, Стоянка, Стойко, Стоил, Стоилка, Стойчо, Цанко, Цанка, Запрян, Запряна и други.
Снимка: Интернет
