ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

Измина още една седмица от светата и спасителна Четиридесетница – седмица, в която ние продължихме, всеки от нас според силите си, да се подвизаваме в спасителния подвиг на поста, подготвяйки се да съпреживеем, заедно с нашия Господ и с цялата света Божия Църква, Седмицата на страданията и онази единствена по рода си радост, с която ни залива празникът на Неговото дивно и преславно Възкресение.

За да може майчински да ни помогне в тази ни подготовка и в това наше очакване, тази Пета неделя от Великия пост светата Църква е посветила на паметта на една от най-емблематичните фигури на християнското отшелничество – светата преподобна Мария Египетска: блудницата, потънала докрай в блатото на греховете, ала извадена от него по застъпничеството на Всесветата Небесна царица и всякога дева Богородица; грешницата, заслужила заради доброто си сърце тази помощ свише – да успее да види своите грехове, да се ужаси от тях и да възжелае своето преображение; отшелницата, останала завинаги в християнската ни памет със своето дълбоко, осъзнато, съкрушено покаяние, принасяно в продължение на много десетилетия в най-дълбоката пустиня – с пословично търпение и истинска божествена ревност по Бога и Неговата правда.

Подобно на всяко друго божествено постановление на светата Църква Христова, и посвещаването на тази Пета неделя на Великия пост на света Мария Египетска също има своя дълбок смисъл и своята духовна полза за нас. В тези дни, когато периодът на Поста постепенно върви към своя край и по човешки ние все повече чувстваме умората от него, пред нас Църквата изправя образа на онази, която с благодатната Божия помощ намери в себе си сили да прекара половината си живот, подвизавайки се в най-тежките условия които земята можеше да ѝ предложи; която доброволно замени цялата слава и всичката суета на този свят, за да получи достъп до Царството Божие, чийто порти се бяха оказали преди това затворени за нея; която и до днес свидетелства пред всички нас, че истинската красота не е тази, която е външна, временна, преходна, а трябва да търсим и ценим онази красота, която извира от чистото сърце и която единствена има ценност пред Бога.

Подвигът на света Мария Египетска, образецът, оставен ни от нея, е за нас поредно категорично свидетелство за това, че пътят, посочен ни от нашия Господ Иисус Христос, е път на истината и живота: път, който с всяка измината крачка ни отдалечава все повече и повече от ветхия човек, който дреме във всекиго от нас, за да ни приближава към целта, определена нам в предвечния Божи промисъл: „… бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец“ (Мат. 5:48), защото „… вие сте богове, вие сте всички синове на Всевишния“ (Пс. 81:6; срв. Иоан 10:34).

По молитвите на Пресвета Богородица, на преподобна Мария Египетска и всички Свои отвека просияли угодници, Бог да милва и спасява всички нас!

Честит и благословен празник!

† НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ