План за устойчиво управление на защитена зона „Язовир Конуш” бе разгледана на обществено обсъждане днес в Асеновград. Основната цел на защитената зона е опазване на най-голямата смесена чаплова колония във вътрешността на страната. Зоната се намира на територията на община Асеновград в землището на с. Конуш.
Според Закона за защита на природата, който в България се нарича Закон за опазване на биологичното разнообразие, всички защитени зони и територии трябва да имат собствен план за управление. В него трябва ясно да е казано как да се експлоатират природните ресурси, какъв да е достъпът, какви са заплахите за тях и т.н. Това е една методика с абсолютно подробен анализ на всички проблеми, които застрашават природата в конкретна точка, в конкретна територия, конкретен район, който в случая се нарича защитена зона „Язовир Конуш”. Това обясни Христо Николов, представител на сдружениое „Зелени Балкани” и ръководител на проекта.
Христо Николов: „Подробен план от 110 страници , подготвен с участието на 12 експерта, с анализ на всички заплахи на природата, бе представен днес пред заинтересованите по казуса. В него са поместени и детайлни препоръки за опазване и управление на ресурсите на защитената зона.“ каза още Христо Николов.
„Най-ценното в тази зона е най-голямата чаплова колония в страната. В нея гнездят три вида много интересни чапли, всичките от които са с международно значение. Любопитен факт е, че те обитават територия отстояща само на 35 км. от Пловдив и на 15 км. от Асеновград -парадокс според орнитолозите, като дават за сравнение река Дунав с нейните 130 огромни острова, които са обитавани от по-малко на брой чапли в сравнение с бройката на язовир Конуш. Чаплите са рибоядни птици, които живеят само в блатата и по река Дунав.
Преди години е имало 8 000 птици на р. Дунав, сега има само 20 малки колонии, но всички те заедно са по-малко на брой от колонията в язовира край асеновградското село Конуш. Изработването на План за управление на защитените зони е нещо ново за страната като цяло, каза ръководителят на проекта. Много малко зони имат такъв готов план, като например Национален парк Пирин, Национален парк Централен Балкан. Такива малки защитени зони с планове за управление се броят на пръстите на едната ръка, каза още той. Представете си още 200 защитени зони? По закон трябва всички да имат, но става бавно. Изпуснали сме сроковете за това, според изискванията на Европейския съюз, дано няма санкции за пропуските.
Изготвянето на План за устойчиво управление на защитена зона „Язовир Конуш” е с финансиране от ОП „Околна среда”.“ , обясни Христо Николов. За изпълнението на този план вече отговаряме заедно, съвместно с Община Асеновград, благодарение на която ние имаме много трайни идеи за развитие на този проект. Проектът ще се разширява, там ще се развие образователна част за ученици и студенти, ще възстановим изчезнали птици. Тепърва ще кандидатстваме и по други програми за да разширим дейностите, свързани с опазването на чаплите.“
Защитена зона „Язовир Конуш” в е предпочитан от 114 вида птици, които през различни периоди на годината го обитават. Между тях над 40 вида са от европейско природозащитно значение, 21 вида са включени в Червената книга на България. Защитена зона „Язовир Конуш” с идентификационен код BG0002015 е сравнително малка територия с площ 377 дка, но концентрира изключително високо биологично разнообразие. На територията е разположена най-голямата в страната смесена чаплова колония от около 800 дв. гнездящи птици (580-660 дв. нощна чапла, 160-190 дв. малка бяла чапла, 1-2 дв. гривеста чапла, 2-4 дв. голям корморан и 2-3 дв. сива чапла). Това определя територията с международно значение за консервацията на нощната и малката бяла чапли. Наред с това на язовирът нееднократно са наблюдавани световно застрашени видове като малък корморан, белоока потапница и къдроглав пеликан, а също и повече от 50 вида с европейско консервационно значение като блестящ ибис, черен щъркел, голям воден бик, голяма бяла чапла, блатна сова, орел-змияр и др.
Ценното орнитологично богатство се определя от това, че язовирът е ключова станция от миграционния прелетен път via Marica, което определя разнообразен видов състав и висока численост на орнитофауната на сравнително малка площ, казват от Зелени Балкани.
От 1990 г. до 2010 г. СНЦ „Зелени Балкани” полагат повече от 400 дни доброволен труд за проучване и консервация на чапловите колонии в Тракия. Въпреки тези усилия, чаплови колонии от землищата на селата Виница, Поповица и Оризово са прогонени. Последното убежище на чаплите е язовир „Конуш” , който благодарение на природозащитниците е обявен за защитена зона.
През 2005 г. „Зелени Балкани” предлагат „Концепция за устойчиво рибовъдство и консервация” като единственото възможно решение за дългосрочно опазване на чаплите. Основната идея на концепцията е рибовъдството и опазването на птиците да се осъществява от един екип, т.е опазването да стане неразделна част от опазването. След приемането на страната ни в Европейския съюз става възможно и финансирането на идеята с евросредства. Партньори на СНЦ „Зелени Балкани” по проекта са РИОСВ Пловдив и община Асеновград.
Със средствата от този проект за изградени 1400 метра защитни огради за ограничаване на достъпа на хора и автомобили в защитената зона. Изграден е голям изкуствен остров, залесен с естествена растителност с цел привличане на птиците и създаване на нова колония.
Изградена е и система за подпомагане успеха от размножаването на чаплите чрез използване на ресурси от ненужна за рибовъдството плевелна риба, както и система за волиерно доотглеждане и освобождаване на падналите от гнездата малки птици. В изградената по проекта волиера ще бъдат създадени условия за образуване на изкуствена колония от нощна и малка бяла чапли, необходимо условие за стартиране на дългосрочна програма за изкуственото размножаване и разселване е природата на редки видове като гривеста чапла, лопатар и блестящ ибис.
Въведена е и Програма за устойчиво управление, целта на която е съчетаване на рибовъдството с консервацията. Безспорен ефект от проведените дейности е почти трикратното увеличение на числеността на гнездящите чапли за периода 2010 г. – 2015 г., казват от „Зелени Балкани”.
