Покайният канон на Св.Андрей Критски се чете от 7- ми век на църковнославянски език от понеделник до четвъртък през Първата седмица на Великия пост. В този канон ние чуваме и виждаме примери и образци на човешкото грехопадение, както и примери и образци на живота на добродетелните хора. Там откриваме и чувстваме в греховните примери самите себе си. Чувстваме воплите на грешната, окаяната, загубила образа Божий, човешка душа. Така Църквата желае да ни насочи към искрено покаяние, да се вгледаме в себе си, за да видим своите собствени греховни язви.
В покайния канон на св. Андрей Критски вдъхновените стихове приковават вниманието ни и с висотата на мисълта, и с дълбочината на покайното чувство, със своята образност и със силата на израза. В канона е предаден целият процес на обръщането на грешника, от момента на самоосъзнаване, до омиротворяващата душата увереност, че Бог по великата Своя милост ще й дари спасение.
