Петровият пост е познат още като „апостолски“, , тъй като възниква по примера на апостолите. Те, след като приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва да проповядват Евангелието по цел свят. Петровият пост започва винаги от неделята след Петдесетница – Неделя на Вси светии, и продължава до края на вечерното богослужение преди Петровден на 29 юни.
Продължителността на Петровия пост е различна в зависимост от датата на Възкресение Христово.
Ако Великден се случи през месец март, Петровият пост може да се доближи по продължителност до Великденския пост. И обратно, в години, в които Св. Петдесетница е в края на юни, постът е много кратък – както тази година, когато е само 3 дни. Ако през някоя година пък Великден се падне между 5 и 8 май, реално пост въобще няма.
Постът припомня изпитанията на първите християни и различните християнски служения.
Въздържанието напомня и за опасността да се върнем към живот без Бога, ако не сме постоянно бдителни, ако изоставим вътрешната си самодисциплина и ако животът ни не е непрекъснат духовен подвиг.
Петровият пост е по-малко строг и по-щадящ, отколкото Великденския. Както през Коледния, така и през Петровия пост се разрешава риба (освен в дните сряда и петък).
Задължителен строг пост се полага в деня преди празника, на 28 юни, но ако се случи в събота или неделя, строгостта на поста се облекчава и в този ден се разрешава олио и вино.
Ако 29 юни, празника на Първовърховните апостоли, се случи в сряда или петък, се разрешава риба, а ако 30 юни съвпадне със сряда или петък, се разрешава само да се яде постна храна с олио и вино.
