Според народните вярвания по време на горещниците – 15, 16 и 17 юли не се ходи на нива и не се върши селскостопанска работа. Освен това забраната важи и за къщната работа. Не трябва да се пере и мие. Поради страх от пожар домашните не палят огън и не поддържат огнището. През този период не се пече и хляб.
Общо е убеждението, че неспазването на тези забрани води до пожари и градушки… Тази вяра е била дълбоко вкоренена в душата на българския селянин. Обикновените хора осъзнавали, че природата е по-силна от тях, затова те тачели тези празници и спазвали стриктно забраните.
При повечето празници от българския празничен календар се извършва ритуално гадание. Горещниците не правят изключение. Гаданията които се извършват през тези дни са свързани с времето. Правят се прогнози за времето през януари, февруари и март. Всеки ден от тези празници отговаря на един от споменатите вече месеци: 15 – на януари, 16 – на февруари, а 17 – на март.
В някои краища на страната по време на Горещниците се извършва и ритуално къпане на болни и здрави хора в лековити (минерални) води.
Горещниците са летни празници, характерни за цялата българска етническа общност. В различните райони на България празниците носят разнообразни имена. В северните части на страната те са известни под името Чурлига, Пърлига и Марига. Горещниците са празници, разпространени и в Южна България. Но там те се наричат Люта, Чурута ( Чюрука ) и Опалена Мария. Там хората почитат като Горещници седмицата от 15 до 20 юли-Илинден.
