На 15, 16 и 17 юли християнската църква почита погиналите за вярата свети мъченици Кирик и Юлита, Атиноген и Марина. Според народните представи на българите трите християнски празника са най-горещите летни дни. Народът ни ги нарича най-общо Горещници, а в различните райони на страната – Блъсъци, Чуреци, Люта, Чурута, Марина Огнена, Опална Марина, Чурлига, Пърлига. Традицията забранява през Горещниците да се работи на полето, защото ако някой отиде да жъне, снопите му ще се запалят. Не трябва да се пали и домашното огнище.
Според местната традиция за най-опасен се приема първият или последният от трите дни.
В Пловдивско св. Кирик се тачи като лечител на болни очи. В Тетевенско пък вярват, че светецът пази добитъка от болестта “огница”. В някои райони тачат св. Кирик и като повелител на гръмотевицата и дъжда подобно на св. Илия.
Св.Марина се тачи от народа ни като повелителка на огъня. В някои селища на Тракийската низина южно от река Марица Горещник е само този ден – 17 юли, и се празнува срещу огън и мълнии. Вярва се, че изворите (аязмата), обречени на св. Марина и намиращи се в близост до параклиси или черкви, чийто патрон е тя, са много лековити. На Огнена Марина стопаните загасват стария огън и запалват “нов”, “жив” в огнището.
Според народните вярвания, в деня на св.Марина жените не трябва да работят. Светицата се счита за покровителка на брака, на родилки, на женските занаяти .
По време на Горещниците съществува практика да се предсказва какво ще бъде времето през зимните месеци. Ако през първия Горещник е много топло и слънцето пече силно, то януари ще бъде дъждовен и мек. През трите Горещници хората се къпят в топли минерални води с вярата, че през цялата година няма да се разболяват.
